Гергьовден се празнува всяка година на 6 май в началото на най-красивия и пъстър месец, предвещаващ началото на лятото. На тази дата православната църква чества св. Георги Победоносец. Празникът е известен още като Гергювден, Гюрговден, Гергевден, Джурджовдън.

Обявен е за официален за държавата ни, както и за Ден на храбростта и Българската армия. На същата дата се празнува и Денят на овчаря.

Празникът е свързан с много ритуали за здраве и плодородие за хората, животните и полетата. Вярва се, че ако вали на 6 май, годината ще бъде плодородна.

Гергьовден се почита както от източната православна църква, така и от западните християнски църкви, и от исляма (като празника Хъдърлез).

Свети Георги – покровител на войската
Свети Георги е познат на много от нас като покровител на овчарите и войската. Той е роден в Кападокия, Мала Азия. Става ревностен последовател на християнската вяра и започва да я разпространява. Баща му Геронтий (Геронт) не вярвал в съществуването на Бог, докато майка му Полихрония била християнка. Вярва се, че именно тя е повлияла на сина си Георги да последва християнството.

Като много млад, едва на 20 години, Георги започва да служи в армията на император Диоклециан. Не след дълго той получава почетна военна титла като талантлив пълководец. Когато императорът издава заповед за преследване на християните, Георги се противопоставя. Поради вярата и убежденията си в Бог той бива жестоко измъчван и обезглавен по заповед на императора. Това превръща Георги в светец и покровител на войната и войската.

Легендата за Свети Георги

Легендата за Свети Георги гласи, че в град Бейрут, в близост до мястото, където е погребан светеца, излизал от близкото езеро голям и страшен змей. Той унищожавал всичко наоколо с диханието си. Жителите на града изпаднали в голяма мъка, но не знаели как да се справят с тази беда.

Затова попитали за съвет идолските жреци, които им казали да принасят в жертва децата си. Хората започнали да привеждат всеки ден по една жертва на брега на езерото.

Докато не дошъл ред на единствената дъщеря на царя. Тогава се появил млад, красив мъж на бял кон с копие в ръка. Това бил свети Георги. Той се засилил към змея и го пробил с копието си. По заръка на младия мъж момичето свалило пояса си и завързала змея с него, след което го занесла в селото.

Жителите като видели змея и разбрали какво се е случило, повярвали в Бог и приели християнството. Поради мъжеството и победата над змея, Свети Георги бива наричан Победоносец и покровител на войниците.

В православната християнска религия Свети Георги е изобразен върху бял кон, държащ копието, с което пробива змея. На картината змеят е паднал в краката му.

Ритуали и традиции на Гергьовден

Много са обичаите и ритуалите на празника Гергьовден.

Къпане в сутрешна роса и естествени извори
В ранната утрин на Гергьовден, преди петлите да се събудят, хората излизат навън в полето или на ливадата и се „къпят“ в сутрешната роса. Смята се, че по това време на годината сутрешната роса е „благословена“ и който се къпе в нея ще бъде здрав, а росата ще излекува болестите му.

Ако гола жена се къпе в нея, тя ще бъде плодовита. Освен в росата, къпането в естествени извори на този ден също е полезно.

Друг ритуал, свързан със сутрешното къпане в роса или изворна вода, е събирането и вземането на водата вкъщи. Смята се, че тя има голяма лечебна сила.

Събиране на лечебни растения и билки

На връщане от извора или поляната хората събират свежи зелени растения, които използват, за да украсят вратите на къщите си, сергиите и кошарите на животните, себе си и дори добитъка си.

Билките също се събират сутрин, защото се смята, че те имат много мощна лечебна сила на Гергьовден, подобно на Еньовден.

Заравяне на първото червено великденско яйце
За да подпомогнат плодородието на нивите, стопаните на земи вземат първото оцветено червено яйце от Великден и обикалят с него около полето, като накрая го заравят някъде по средата.

Жертване на агне
Най-важният ритуал на Гергьовден е, без съмнение, жертването на агне. В зависимост от региона, агнето се коли в къщата, като трябва да бъдат поръсени стените с кръвта му. Или да бъде заклано под дървета, или близо до река. Кръвта от закланото агне също се маже по вратите и ъглите на стаите и дори по лицата на децата, така че те да бъдат здрави през годината.

Кулинарни предложения за трапезата на Гергьовден

Гергьовден – агнешко.

Обикновено агнето се пече цяло и след готвене се носи в църквата, за да се освети. Може да си приготвите за празника някое от нашите кето предложения за агнешко:

1. Кето агнешка дроб сарма
2. Агнешка супа + яхния
3. Запечен агнешки бут с розмарин и
4. Пълнен агнешки бут

Празнуване на Гергьовден по селата
В малките села празникът обикновено се празнува от цялата общност. Извършва се на голяма зелена поляна близо до църквата.
След освещаването на поляната хората носят приготвените агнета, обредните хлябове (приготвени със събраната сутрешна росна вода), прясно мляко, сирене, кисело мляко, пресен чесън и така нататък.

Празникът е радостен, изпълнен с танци и веселие. Хората танцуват традиционни български хора на народни песни, които разказват историята за Свети Георги и змея.

Връзват се люлки, задължително на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят, толкова по-високи ще пораснат посевите.

В днешно време, разбира се, хората не спазват всички традиции, свързани с Гергьовден. Наличието на агне (закупено от супермаркета или току-що заколено в село и домашно приготвено) и събиране със семейството и приятели е съвременния начин за празнуване на празника.

На Гергьовден имен ден празнуват близо 180-200 хиляди души, които носят името на светеца Георги или производно на него – Георги, Гошо, Габриел, Габриела, Гергана, Ганчо, Ганка, Гинка, Генади, Генчо, Генка, Галин, Галина, Галя, Глория и др.