Християните празнуват днес Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва както от православните, така и от католиците и протестантите.
Събитието е описано в Евангелието от Лука така: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ ( гл. 1, стих 26 – 33).
В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата.
Традиции и обичаи на Благовещение
Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищни трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз. Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда. Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакините не трябва да плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.
Идването на пролетта
В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.
Във фолклора празникът е известен като Благовец, а често е наричан „половин Великден“ и е свързван с множество поверия: хората започват нови начинания, за да им върви през годината; не се спи до късно, за да не изпусне човек късмета си; ако на този ден чуе кукувица да кука, човек трябва да има пара в джоба, за да е богат и честит през цялата година; ако през деня вали, годината ще бъде плодородна.
Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
Християните празнуват днес Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва както от православните, така и от католиците и протестантите.
Събитието е описано в Евангелието от Лука така: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ ( гл. 1, стих 26 – 33).
В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата.
Традиции и обичаи на Благовещение
Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищни трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз. Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда. Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакините не трябва да плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.
Идването на пролетта
В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.
Във фолклора празникът е известен като Благовец, а често е наричан „половин Великден“ и е свързван с множество поверия: хората започват нови начинания, за да им върви през годината; не се спи до късно, за да не изпусне човек късмета си; ако на този ден чуе кукувица да кука, човек трябва да има пара в джоба, за да е богат и честит през цялата година; ако през деня вали, годината ще бъде плодородна.
Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
Християните празнуват днес Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва както от православните, така и от католиците и протестантите.
Събитието е описано в Евангелието от Лука така: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ ( гл. 1, стих 26 – 33).
В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата.
Традиции и обичаи на Благовещение
Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищни трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз. Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда. Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакините не трябва да плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.
Идването на пролетта
В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.
Във фолклора празникът е известен като Благовец, а често е наричан „половин Великден“ и е свързван с множество поверия: хората започват нови начинания, за да им върви през годината; не се спи до късно, за да не изпусне човек късмета си; ако на този ден чуе кукувица да кука, човек трябва да има пара в джоба, за да е богат и честит през цялата година; ако през деня вали, годината ще бъде плодородна.
Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
Християните празнуват днес Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва както от православните, така и от католиците и протестантите.
Събитието е описано в Евангелието от Лука така: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ ( гл. 1, стих 26 – 33).
В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата.
Традиции и обичаи на Благовещение
Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищни трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз. Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда. Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакините не трябва да плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.
Идването на пролетта
В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.
Във фолклора празникът е известен като Благовец, а често е наричан „половин Великден“ и е свързван с множество поверия: хората започват нови начинания, за да им върви през годината; не се спи до късно, за да не изпусне човек късмета си; ако на този ден чуе кукувица да кука, човек трябва да има пара в джоба, за да е богат и честит през цялата година; ако през деня вали, годината ще бъде плодородна.
Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
© tagDiv. All Rights Reserved. Made with Newspaper Theme.
Cookie | Duration | Description |
---|---|---|
cookielawinfo-checkbox-analytics | 11 months | This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics". |
cookielawinfo-checkbox-functional | 11 months | The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional". |
cookielawinfo-checkbox-necessary | 11 months | This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary". |
cookielawinfo-checkbox-others | 11 months | This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other. |
cookielawinfo-checkbox-performance | 11 months | This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance". |
viewed_cookie_policy | 11 months | The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data. |