Ден на труда 1 май
Ден на труда 1 май
Денят на Труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от официалните празници в България. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.
Началото на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
През юли 1889 г. Парижкия конгрес на II Интернационал, в памет за демонстрацията на работниците в Чикаго, приема решението за провеждане на 1 май на ежегодишни демонстрации. За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност се е празнувал през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Дания, Германия, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Швеция и някои други страни.
Дълго време Първи май е бил символ на революцията на непримирима борба.
Този празник се чества в 66 страни по света.
Още информация на https://promenirakovski.com/denyat-na-truda-parvi-maj/
Песен на Труда за 1 Май, позната още като "Дружна песен"– музикална емблема на първомайските чествания в миналото
Композитор: Георги Горанов
Изпълнител: Ансамбъл за песни при Комитета за телевизия и радио, диригент Михаил Милков
Албум: VIII конгрес на българските професионални съюзи – София 1977 г.
Текст:
Дружна песен нек да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!
Рядка участ, с чудно име
слави, слави се труда,
нему всичко ний дължиме,
да живей, живей труда!
Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!
От стрелата на дивака
до железний път
всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!
Независимо от обществено-политическите промени в края на 90-те години на XX век, които „прекроиха“ и официалния празничен календар на българите, Денят на труда – 1 май, се отбелязва с подобаваща тържественост. И до днес много хора го свързват със социалистическото минало на страната ни, други го възприемат като историческа дата, която напомня за началото, поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато е проведена мащабна национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Неизменна част от българския Първи май е маршът „Дружна песен“, една от музикалните емблеми на Деня на труда.
„Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!“
Така започва текстът на „Дружна песен“, написан е от Георги Кирков – известен поет и публицист. Не толкова популярно е името на създателя на музиката – Георги Горанов, роден в Кюстендил през 1882 г., потомък на бежанци от македонското село Вирче, Пехчевско. На 5-годишна възраст Георги вече свири на бащината си тамбура. През 1898 г. постъпва в Кюстендилското педагогическо училище, където събира свои съученици в струнен оркестър. Връстниците му са записвали в своите спомени, че той обучавал всички – обяснявал нотните стойности, помагал при разучаването на пиесите и дирижирал състава. Този оркестър изпълнявал и негови творби. През 1900 г. в Кюстендил пристига чехът Карел Махан като преподавател по пеене в същото училище, диригент на училищен хор, оркестър, църковен хор и любителски мъжки хор. Човек с големи познания, Махан създава изключителен интерес у Горанов към цигулката и музикално-теоретичните дисциплини. През 1902 г. младежът заминава да учи в Загреб, но не успява да завърши. Завръща се в родината си, тъй като здравословното му състояние силно се влошава. Умира от туберкулоза на 23 години. Оставя неголямо наследство от пиеси за мандолинен оркестър, хорови песни и др.
Той написва емблематичния марш „Дружна песен“ през 1900 г. по стихотворението „Песен на труда“ на Георги Кирков, публикувано в „Червен народен календар“. Песента е изпълнена за първи път на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество „Класово съзнание“. Дирижира Георги Горанов, тогава 21-годишен. През следващата година песента е пренесена в София, разучена е от студентски хор и изпълнявана при различни поводи. Издадена е в отделна книжка и разпространявана в работническите среди. По-късно ще звучи по стачки, митинги, демонстрации.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
