2 февруари празник СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

С Празника Сретение Господне Църквата чества Представянето на Исус в Йерусалимския Храм. Сцената е епизод от детството на Исус, описан в Евангелието според Лука (2,22-39), който има „епичен“ характер: в него се срещат поколенията и всичко изразява величието на посланието, донесено от Божия Син сред хората. Четиридесет дни след Рождението на Господа, Мария и Йосиф донасят Младенеца Исус в Храма, за да Го представят пред Бога и да изпълнят Мойсеевия закон. Там ги посреща старец на име Симеон, на когото е било пророкувано, че няма да умре, докато не види Месията. Вдъхновен от Светия Дух, като взема детето на ръце, Симеон се възрадва с благодарствена молитва. Текстът на молитвата в литургичен вариант е познат като Nunc dimittis и е известен още като Кантик на Симеон:

“Сега отпускаш Твоя роб, Владико,
според думата Си, с миром;
защото очите ми видяха Твоето спасение,
що си приготвил пред лицето на всички народи,
светлина за просвета на езичниците,
и слава на Твоя народ Израилев.”

Представянето на Исус в храма е празник, честван от IV век от Източната църква на 2-ри февруари. През VII век Католическата църква също го приема като литургичен празник на 2-ри февруари. Папа Сергий I установява най-старата от римските покаятелни процесии, които започват от църквата Sant’Adriano al Foro и завършва при Базиликата Santa Maria Maggiore. Обредът за благославянето на свещи, който вече е засвидетелстван през X век, е вдъхновен от думите на Симеон, където Исус е разпознат като „светлината, която осветява народите“. Сретение Господне е също и празник на всички богопосветени, които служат на Господ, като следват евангелските Му съвети за бедност, целомъдрие и послушание.