Католиците празнуват Великден

Днес 31.03.2024 г. християните от католическия обряд честват Великден, като разликата между него и отбелязването на православните християни ще е един месец. За православните Великден ще е на 5 май.

Папа Франциск ще отслужи сутринта Великденска литургия, а по обед ще отправи своята благословия „Урби ет орби“ („Към града и към света“). По време на Пасхалното бдение снощи в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана той призова вярващите да се радват и да имат надежда въпреки личните и глобалните политически кризи. Папата води бдението снощи седнал.

Възкресение Христово днес отбелязва и арменската общност. Най-големият празник за вярващите арменци се отбелязва винаги в първата неделя след пролетното равноденствие. Поради тази причина той съвпада тази година с този на католиците.

Празничната Света Великденска литургия в църквата „Света Богородица“ във София ще бъде отслужена от протойерей Кусан Хадавян и ще започне в 10:30 ч. в новопостроения храм на арменците в София.

Във Франция бяха въведени извънредни мерки за сигурност и най-висок риск за атентат, след атаката в концертна зала в Москва. Около половин милион души ще се съберат в Рим, за да отпразнуват Великден, 70% от тях – чужденци.

История на християнството в България

През 1199 г. папа Инокентий III пише писмо до българския цар Калоян, за да предложи уния. България току-що се е освободила от двувековното византийско господство и активно търси международно признание на своята политическа и религиозна независимост…

Дори по стандартите на средновековните комуникации Калоян се забавил с отговора. Той отговорил на папата три години по-късно, когато станало ясно, че вселенския православен патриарх няма да го признае за крал. В замяна на уния с Рим Калоян поиска политическо признаване на България и самостоятелна патриаршия. През 1204 г. папски пратеник го благослови и короняса за български монарх. Рим и България сключват уния. Така се създава униатското движение в България, като не признават върховенството на вселенския православен патриарх, а признават папата и продължават да си изповядват православната вяра.

Все пак България не е католическа държава. Защо?
Отговорът е в бурната история на региона по това време. Разкъсван между кръстоносците, българите и византийците, регионът бил бойно поле на подвижни пясъци на сменящи се съюзи, внезапни обрати и предателства с плащ и кама. След поредица от събития, достойни за сезон на Игра на тронове, източните патриарси признават Българската патриаршия през 1235 г.

Католическото влияние в България оттук спира. Историята на католицизма в България обаче тепърва предстояла.

Къде има католици в България

През 14 век саксонски рудари се заселват в днешния северозапад на България. Католическите мисионери пристигнали бързо.

Ето къде има най-много католици в България:

МАЛКО ТЪРНОВО
Католически храм Малко Търново
Единственият град в българската част на Странджа има жива общност от униати, която се появява още през 1860 г. През втората половина на 19 век местните униати имат църква и три училища. Модерната църква „Света Троица“ се намира на хълм в центъра на града от 1931 г. Най-известната й икона, чудотворна Богородица, известна като Покровителка на християнското единство, беше символично коронясана от папа Йоан Павел II през 2002 г. Сега църквата пази иконата заедно с бялата шапка на папата в страничен параклис. хитрост

РУСЕ
Катедралата „Свети Павел от Кръста“
Католиците започват да идват в Русе около средата на 19 век, особено след Кримската война от 1853-1856 г., когато трафикът и търговията по долното течение на река Дунав се активизират. Катедралата Свети Павел от Кръста е построена през 1892 г. Камбанарията й е висока 31 метра, а витражите й са произведени в Будапеща. Органът му, изработен през 1907 г., е най-старият действащ орган в България.

БЕЛЕНЕ
Беленски католически храм
В момента Белене е невзрачен град на река Дунав, известен главно със затвора си и с проваления проект за строеж на атомна електроцентрала. Белене обаче е мястото на може би най-известния католик в България, епископ Евгений Босилков, който беше осъден на смърт и екзекутиран от комунистите в скалъпен процес през 1952 г. и обявен за блажен от папата.

Местната католическа общност е наследник на павликанците, които са се обърнали през 17 век. Малко след покръстването градът става седалище на Никополска епархия.

Днешната църква в Белене “Рождество на Пресвета Богородица” е построена през 1860 г. Малък параклис до нея е посветен на Евгений Босилков и пази окървавената му риза.

ВАРНА
Варненски католически храм
Римокатолицизмът пристига във Варна през 18 век вероятно донесен от търговци от Дубровник. Католическата общност получава тласък по време на Кримската война, тъй като полеви болници за главно френски и италиански войници са дислокирани във и около Варна. През 19 век повечето католици в града са били чужденци. По-късно католицизмът се разпространил сред местните, главно чрез смесени бракове. По време на комунизма католическата църква беше в лошо състояние и паството се събираше предимно в параклис. Неоготическата църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“ от 1885 г. е реставрирана през 2000 г.

БУРГАС
Бургаски католически храм
Католиците бързо пристигнаха в Бургас още след като България възвърна своята независимост и градът беше на път да се превърне в голямо черноморско пристанище. В града има две католически църкви. Свети Йосиф е принадлежал към местния Pension Française, който е действал, докато комунистите не дойдат на власт и не го национализират. Другата, Богородица е в центъра на града.

МЪГЛИЖКИ МАНАСТИР – Стара планина
Манастирът „Свети Никола“ при Мъглиж
Манастирът “Св. Никола” край Мъглиж, в южните склонове на Стара планина, е източноправославен. Защо тогава да го слагаме с римокатолиците? Отговорът е любопитство. Мъглижкият манастир показва единственото изображение на римокатолически светец в предимно източноправославна България. Елате, да разгледате… Свети Патрик!

РАКОВСКИ
Църкви „Пресвето Сърце Исусово“, „Св. Архангел Михаил“, „Непорочно зачатие на Дева Мария“

Раковски е единственият български град с почти 100-процентово мнозинство католици. Местната общност е наследник на три павликянски села – Парчевич, Секирово, Генерал Николаево, покръстващи след Чипровското въстание от 1688 г. Раковски е обединен като град чрез обединяване на трите села през 1966 г. Има три енорийски църкви, три параклиса и три манастира. Църквите „Пресвето Сърце Исусово“ и „Св. Архангел Михаил“ са близнаци: построени са по един и същ план на мястото на по-ранни църкви, разрушени от земетресението през 1928 г. И двете са с еднаква дължина, ширина и височина и могат да поберат до 2000 души. От скоро има нов орган в църквата „Пресвето Сърце Исусово“.
Съседните пловдивски села – Белозем, Житница, Калояново, Борец също са католически села и имат прекрасни църкви.

ПЛОВДИВ
Катедрала „Свети Лудвиг“ в Пловдив
Католическата катедрала “Св. Лудвиг” в Пловдив е построена през 1858-1861 г. в бароков стил. Църквата е претърпяла значителни ремонти, след опустошителното земетресение в Чирпан през 1928 г., последвано от пожар през 1931 г. Тя е запазила най-трогателната си част – красивия саркофаг на българската кралица Мария Луиза, починала през 1899 г.

СОФИЯ
Катедрала „Свети Йосиф“
Най-голямата католическа църква в България, „Свети Йосиф“ е катедралата на Софийско-Пловдивската епархия, заедно с катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив. На същото място е имало по-малка църква със същото име, построена през 1880 г. През 1944 г. съюзническата бомбардировка се оказва фатална за нея. През следващите десетилетия местната общност провежда служби в бившата концертна зала на църквата.
Основният камък на катедралата „Свети Йосиф“ е положен по време на посещението на папа Йоан Павел II през 2002 г. Строежът завършва през 2006 г. Катедралата може да побере до 1000 души. В нея има орган и 33-метрова камбанария.

Най-много католици живеят в област Пловдив (19 502 католици), следвана от град София (5 572 католици) и областите Плевен (5 164 католици) и Велико Търново (3 276 католици).

Честит Великден на всички християни католици ! Христос возкресе !

От Екипа на „Промени Раковски“