Раковски

Скоро излиза втората стихосбирка на Петър Хамбарлийски озаглавена „Апотеоз“

Скоро излиза втората стихосбирка на Петър Хамбарлийски озаглавена „Апотеоз“
От издателство „Многоточие“ съобщиха чудесна новина. Поетът Петър Хамбарлийски съвсем скоро ще издаде втората си стихосбирка, която е озаглавена „Апотеоз“. На 14 октомври, 2023 г. Петър Хамбарлийски представи първата си стихосбирка „Имена погребани от вечността“. Тогава той загатна, че подготвя и втора стихосбирка, която ще бъде посветена на любовта. Редактор на стихосбирката ще бъде Ивелина Цветкова, тя споделя, че срещата с поезията на Петър Хамбарлийски през 2022 г. не е била случайна, когато той изпраща свое стихотворение за участие във Втори международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“. Ирена Цветкова, която е организатор и журиращ успява да открия не само дълбочина в поезията на Петър, но и харизматична оригиналност. Редакторът представя стихосбирката по следния начин:
„Апотеоз“ е книга, която прониква във вътрешния свят на поетичния израз с интензивна емоционалност и философска прецизност. Разглеждат се теми на любовта, мечтите и търсенето на смисъл в ежедневието, съчетани със символика и лични размисли. Поетът изразява дълбока емоционална зависимост от възлюбената, той успява да превърне обикновени моменти като виждането на очите на любимия в нещо изключително и вълнуващо. Чрез съчетание на мечти и реалност, поетът изразява надеждата си, че любовта и мечтите могат да станат реалност. Тоналността на стихотворенията е интимна и чувствена, като всяка дума е избрана внимателно, за да предаде дълбочината на чувствата. Чрез играта с образи и символи поетът създава моменти на красота и съблазън. „Апотеоз“ не само, че предлага стихове, но и създава поетична атмосфера, която приковава вниманието. Всяко стихотворение е като картина, в която се разгадават дълбоки човешки чувства и стремежи. Изживяването на любовта, както и нейното въздействие върху самия поет, са централни мотиви в „Апотеоз“. Тя се явява не просто книга с поезия, а дълбок и проницателен душевен разговор с читателя, разкриващ емоциите и смисъла на живота чрез изкуството на поезията. Стихотворението „Нека те науча“ дълбоко навлиза в темата на любовта и надеждата. Поетът тук използва нежни образи, за да изрази своето желание и вълнение пред лицето на любимия човек. Първите два стиха – „Нека теб да види / за надеждица последна – взорът ми.“ – създават усещане за последен шанс и отчаяна надежда. Поетът иска последният му поглед да бъде насочен към обекта на неговите чувства, което подчертава интензивността на емоцията и значимостта на този момент за него. Продължението пък – „И нека румен мъх обвие – / прекрасен той – страните ти!“ – добавя допълнителен слой на красота и нежност. Образът на „румен мъх“ е особено интересен, защото той съчетава природния елемент с човешката красота, създавайки визия за нещо естествено и същевременно изключително. В следващите два стиха – „С ръцете си дъга / окол врата ти искал бих да сключа.“ – поетът използва метафората на дъгата, която е символ на красота и хармония, за да опише своето желание да прегърне любимия човек. Тази метафора допълнително подчертава стремежа към съвършенство и пълнота в любовта. Последният стих – „А миг прекрасен бе сега – / чети ме, за де те науча…“ – завършва стихотворението с усещане за изпълнена мечта и споделен момент. Поетът се обръща директно към любимия, призовавайки го да го „чете“, тоест да разбере и почувства неговите емоции и мисли. Темите на надеждата, красотата и желанието са вплетени по начин, който ангажира и вдъхновява. Съчетанието на нежни метафори и директни обръщения създава интимна и емоционална атмосфера, която прави стихотворенията изключително въздействащи. Стихотворението „Скърбяща“ също демонстрира силния емоционален заряд и майсторското използване на езика, което характеризира този сборник. В първите два стиха – „По лика ти изписа се тревога, / но що небето значи без звезди?“ – поетът описва тревогата на любимия човек, като я сравнява с небето без звезди. Тази метафора подсилва усещането за празнота и липса на красота в света без присъствието на звездите, които в случая са метафора за радост и надежда. Следващите два стиха – „Поглеждам те, и аз каквото мога / красиво виждам – щото си и ти.“ – показват как, въпреки тревогата и болката, поетът вижда красота в своя любим. Това отразява позитивната перспектива на автора, който намира светлина и красота дори в трудните моменти. „И нека бъде твоят траур днеска / сам прекрасен миг, и бързотечен.“ – тук поетът изразява желание траурът на любимия човек да бъде кратък и мимолетен, като едновременно с това признава неговата значимост и красота. Това показва съчувствие и разбиране, както и надежда за бързо преодоляване на трудностите. Последните два стиха – „Да, тъжи! Аз в очите ти фиеста / виждам, живота – щото е песен.“ – са край с оптимистична нота. Поетът признава правото на любимия човек да тъжи, но същевременно вижда в очите му празник и възприема живота като песен. Това е красиво напомняне за преходността на болката и вечната красота на живота. Стихотворението разкрива дълбокото съчувствие и любов, които поетът изпитва към своя любим. Той успява да предаде своята подкрепа и разбиране, като същевременно подчертава красотата и радостта, които вижда в любимия си човек. Чрез използването на метафори и позитивни образи, авторът създава усещане за надежда и утеха.
👇 Инсталирайте на сайта Промени Раковски! 👇

Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *