25.03 – Благовещение

Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария, че ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия – избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението – сина Божий Исус Христос.

Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден„. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.

Благовещение е един от големите пролетни празници. Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март. Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.

Имен ден днес празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от дома сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.

Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“, „плашат“ овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. „Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила.

Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“ и др. под. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.

Пак за предпазване жените не шият ­ „да не ги дупчат змиите“, не месят хляб, „че ще се свие змия на него“.

На обредната трапеза присъстват риба (изпечена или сварена), шарена пита, лучник.