АрхивиБелоземБългарияПловдив

ИЗВАДКИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ ОТ XVI В.: село ГЕРЕН [Geren] – дн. село Белозем

ИЗВАДКИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ ОТ XVI В.: село ГЕРЕН [Geren] - дн. село Белозем

В нито една, до цитираната по-долу, регистрация Герен присъства с регистрационен профил. През 1516/18 г. е записан соколарски приход от чифлик в село Узунджа Герен. През 1530 г. – „чифлик в село Узунджа Герен; някой го владее; изпълнява доганджийска служба.”
През 1570 г. – мезра ”Узунджа Герен” – соколарски приход.
В Джелепкешанския регистър от 1576 г. от село Герен при Кара бег (вер. по-късното Бей кьой – дн. Болярино) е записан един джелепкешан – Осман, син Дургуд, който не фигурира в поименния опис на Герен в разглежданата по-долу регистрация.
През 1596 г. е първа за селището е представено като тимарско в [каза] Филибе (Пловдив). В уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния му опис е записано „извън дефтера”. В него са описани 22 мюсюлмански ханета категория чифт, 3 – категория бенак и седем неженени мюсюлмани; 11 от описаните са конвертити първо поколение. Общият приход от селото е в размер на 1000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, сено, кошери, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други такси. Към същата година цитираните чифлик/мезра Узунджа Герен липсват в описа на селища и други стопански структури, формиращи соколарски тимари.
Край на информацията от регистрите.

Помощна информация – елементи от данъчната система на Османската империя
* акче (тур. akçe от ак – „бял“) е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1,15 грама.
Категории данъци:
* ресм-и чифт (ресм-и райет) – поземлен данък за пълен чифт земя на домакинство (хане)
* ресм-и бенак- поземлен данък за по-малко от половин чифт земя (вдовишко домакинство с фискална цел – занижено данъчно облагане)
* ресм-и мюджеред – поземлен данък за неженен пълнолетен
* ресм-и духан – такса от структурата на тимарските отчисления, плащана от временно пребиваващ в населено място
* ресм-и тапу – такса от структурата на тимарските отчисления, заплащана при придобиване или прехвърляне на ограничено вещно право върху поземлен участък от страна на раята
* ниабет – такса от структурата на тимарските отчисления арусане
* арусане (ресм-и арус) – такса за женитба

Категории хора:
* хане – означава дом. В османската регистрационна практика с него се обозначава най-малката данъчно задължена единица. Той е синонимен на думата „домакинство“.
* вдовишко хане – с фискална цел – домакинство със занижено данъчно облагане.
* мухасъл – обща дума за производител
* ямак – помагач
* юрук – сезонно мигриращ мюсюлманин скотовъдец
* конвертити първо поколение – това е немюсманин, който е приел исляма (обикновено с цел данъчно облекчения).
* джелепкешан – собственици на стада овце, достигащи нерядко до няколко хиляди глави добитък, – са били задължени да продават на държавата ежегодно определен брой овце, като по този начин се задоволява гарантирано нуждата от месо в столицата и големите градове на империята.
* атмаджии, доганджии, юваджии, тузакчии, шахинджии – хора, специализирани в отглеждането, грижата, дресировката и доставката на ловни соколи за двореца и висшата администрация, срещу което получават данъчно преференцирани бащини или тимари
* имам – лидер на най-малката мюсюлманска религиозна общност, организирана около джамия или месджид (месджид – подобно на параклиса при християните, в него няма проповед, само място за поклонение)
* мюеззин – букв. призоваващ; мюеззинът призовава мюсюлманите за езан (молитва) 5 пъти в денонощието от минарето на джамията
* абдал – странстващ дервиш
* деде – лидер на мюсюлманска общност

Категории владения:
* мюлк – термин, който се превежда като „собственост”.
* истински мюлк – безусловната частна собственост, която всеки поданик, без значение от религиозната му принадлежност, е притежавал в границите на селището, където живее – къщата, двора, сградите за животните и хамбарите.
* неистински мюлк – земята в европейските провинции на Османската империя е по подразбиране държавна, но се учредяване на ограничено вещно право на селянина върху държавна земя (или бащина).
* бащина – на личното стопанство на християнските селяни от балканославянския район, което не е около къщата му. Бащината се наследява, но може да се продава.
* тимар – земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход до 20 хил. акчета. Тимарът представлява владеенето не толкова на определена площ земя, колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.
* зиамет – земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход от 20 000 – 100 хил. акчета
* хас- земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход над 100 акчета
* завие – дервишки храм
* вакъф – благотворителна фондация, която генерира и оперира с имущество и/или приходи от имущество, дейността на която е с широк спектър на приложимост. Имуществата на вакъфите са освободени от общи данъци.

ИЗВАДКИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ ОТ XVI В.: село ГЕРЕН [Geren] - дн. село Белозем
ИЗВАДКИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ ОТ XVI В.: село ГЕРЕН [Geren] - дн. село Белозем
👇 Инсталирайте на сайта Промени Раковски! 👇

Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *