Това не е лява политика, това е човешка политика.

„Ако гледате новините последните три години и ако слушате всичките анализатори последните три години, България щеше да умре от студ през зимата, щяхме да замръзнем, нещата въобще не вървят добре, изключително зле са. Ние нищо не знаем какво правим в икономически и всякакъв друг план. И всъщност трябва се върнем към добрите времена на ГЕРБ.

Хайде да погледнем колко добри са добрите времена на ГЕРБ.

Това е брутният вътрешен продукт на глава от населението в България, съотнесен към Средноевропейския – 2009 г. сме били на 44% от средно европейския брутен вътрешен продукт. Това е колко е богата нашата страна. Към десет години по-късно, 11 към края на управлението на ГЕРБ, придвижили са ни напред, станали сме 54%. 10% сме наваксали. За последните три години сме наваксали още 10%. Или казано по-просто – за три години сме наваксали толкова, колкото за 12-те години управление на ГЕРБ. И то тези три години започнаха с ковид криза, минаха през война в Украйна, минаха през енергийна криза, минаха през инфлационна криза и имахме 5 пъти избори за парламент и 4 различни правителства и въпреки това наваксахме толкова, колкото за предишните 12 години.

Ами прави са колегите от ГЕРБ – аматьори сме. Може би трябваше два пъти повече да наваксаме и може би щяхме да го направим, ако всичко това не ни се беше случило. И както каза Христо, не бяха „били постоянно пети“, за да спират работата, която вършим. Това е колко е богата държавата.

Хайде сега да видим какво се е случило с хората.

Средната работна заплата – 2009 г. е 623 лв. Сега, само като си го помислим, и виждаме къде сме били в началото, точно след приемането в Европейския съюз. 2020-а година 750 лв. повече – на 1300 лв. За три години – още 700 лева повече.

Какво се е случило с другите доходи?

На пенсионерите – 2 милиона човека, една трета от държавата – 2009 г. средната пенсия е 288 лв., 2020 г. се е качила с малко по-малко от 100 лв. – до 382. За 10 години даже няма по 10 лева средно увеличение на пенсиите на година. 2023 г.се е удвоила – с над 400 лв. се е качила за три години. И с още почти 100 лева тази година от 1 ви юли.
Това не са подаяния.

Това позволява на 2 милиона българи да могат да живеят що-годе нормално. Не богато, но да не трябва да избират между хляба и лекарствата. И, ако искаме да сме европейци, трябва да се грижим за нашите родители.

И този ръст, който виждаме на икономиката и че държавата става богата, ни позволява да го направим.

Още по-страшно е за най бедните – минималната пенсия от 136 лв. е станала 250 лв. Около 120 лв. се е вдигнала за 10 години. Виждате какво се случи 2023 г. и какво ще се случи 2024 г. За три години – увеличението ще бъде повече, отколкото за предишните 12. И пак казвам – това не е подаяние, това не е лява политика, това е човешка политика.

Всъщност къде са ни различията в икономическата философия с ГЕРБ?

Те са тук – и ГЕРБ, и ние искаме държавата да настига Европа.

Въпросът е как?
Коефициентът на неравенство е между 0 и 100. Нула е, ако всички сме абсолютно равни и получаваме еднакви доходи. 100 е, ако един човек получава всички доходи в държавата, а всички други получават 0. За 10 години коефициентът на неравенство скочи от 34 на 40. Средният в Европа е 30. 40 е коефициентът на Латинска Америка. Икономическият модел, който ГЕРБ развиваха, е моделът на Латинска Америка – малко на брой хора стават много богати, а всички останали остават бедни или емигрират. Виждате за три години в най-големите кризи с
инфлация, която по принцип удря най бедните хора, и увеличава неравенството, че ние всъщност успяхме наполовина да върнем нещата до там, където са били 2009 г. и неравенството да падне. И това е моделът на България, който ние искаме да развиваме напред. Моделът на България е всички да могат да участват и да берат плодовете на своя труд, а не парите да отиват в малко на брой – назначени предприемачи.

И най-важното тук е, че това се постигна не с увеличение на данъците, не да наказваме предприемачеството и хората, които могат да печелят много. А като насочихме обществения ресурс към хората, които са в най-тежко положение. И им помогнахме да имат един що-годе приличен живот.

Това е пътят, ако искаме България да стане европейска държава.

Ако искаме България да стане латиноамериканска държава, изборът е ясен – гласувайте за ГЕРБ и им дайте властта.

Рубриката „Нищо не свършихте“.

Николай Денков мина през това, но така, леко тематично, искам и аз да повторя:

1) Училищните програми за спорт и изкуство, така че децата като свършат часовете да има с какво да се занимават, а не да ходят по бинго зали, казина или в махалата, където не е ясно дали няма попаднат на дилър на наркотици, за съжаление.

2) Безплатните детски градини и яслите, безплатните учебници до 12-ти клас, данъчните облекчения за работещи родители, такаче тези, които работят и си гледат децата, всъщност да получат най-много средства обратно от държавата. А не да създаваме модел на хора, зависими от помощи.

3) Безплатният транспорт на деца до 14 години, така че да могат спокойно да ходят на училище. И достойно заплащане за учителите, въпреки трудните моменти. Това е една инвестиция в това образованието да бъде достъпно за всички. Следващата задача е по-трудната. Следващата задача е образованието да стане качествено за всички.

Още от рубриката „Нищо не свършихте“

4) Не знам дали си спомняте до 2020 г. постоянно говорехме за това, че няма пътеки, няма пътеки и не можем да отидем да се прегледаме, защото няма пътеки – пътеките свършиха. Малко го забравихме това нещо. Разговорът за пътеките не изчезна магически. Той изчезна, защото още 2021 г., след едни много тежки преговори с Лекарския съюз, Зъболекарския съюз и Здравната каса, легендарни вече, успяхме, всъщност, да ребалансираме бюджета на НЗОК и дадохме пари за извънболнична помощ. Казано по друг начин – дадохме пари, така че да няма проблем с пътеките. Хората, когато имат проблем, да могат да отидат на специалист, да ги диагностицират рано, да хванат проблема рано, за да не им се развие болестта до степен, която след това много трудно се лекува. И вече разговорът за пътеки в здравеопазването изчезна. Никой не се притеснява, че няма пътеки.

5) Вдигнахме драматично парите за детски лекари и педиатри.
Това беше изчезваща професия в България. Имаше областни градове с един-двама педиатри останали. Тази година, в този бюджет, се дадоха средства за лекари в отдалечени райони, така че те да получават допълнително средства, защото имат по-малко пациенти.Но не можем да оставим цели райони на страната
без лични лекари.

6) Подкрепихме Ин витро процедурите.

7) Безплатно лекарство и намалено доплащане за над 400 лекарства за кръвно.
Знаете ли колко струва тази мярка? 45 милиона лева.

8) Увеличението на бюджета на здравната каса между 2023 и 2024 г. е 1 милиард т.е. това е четири процента и половина от увеличението. Ако погледнем целия бюджет на Здравната каса, това е под половин процент от бюджета на Здравната каса, за да може 600 хил. човека, повечето от които са с тези ниските доходи, да си пият редовно лекарствата за кръвно, за да не трябва да им слагат стентове, да им правят сърдечно-съдови операции и т.н.

Това не е социализъм. Ако Здравната каса беше частна организация, това щеше да е направено преди 15 години, защото парите, които спестяваш, когато тези хора трябва да ги лекуваш от много по-тежките състояния, са повече от парите, които даваш за превенция. Но това не се правеше.

Защо? Защо трябваше Министерството на финансите да предложи тази мярка, а не Министерството на здравеопазването или на НЗОК? Защото така е построена здравната система, че всички искат пари за болници. Никой не иска пари за превенция. Никой не иска пари за профилактика. И съпротивата, която срещнахме за нещо толкова логично, което освен че помага на хората да са по-здрави, спестява пари на касата.

9)  Другата мярка – да имаме медицински сестри и лекари в болниците.

Две години водим битки, за да се въведе минималното заплащане за медицинските сестри и лекарите в нашите болници, така че те да искат да останат да работят в България, а не да ходят в чужбина.

И знаете ли кой е против това?

Шефовете на държавни и общински болници. Те атакуваха тази мярка в съда и я отмениха първия път.

След това трябваше да направим промяна в закона, която успяхме да направим, за да може сега тази мярка най-накрая да е факт.

Кажете ми вие като ръководител на болница защо не искате да плащате на собствените си работници, на медицинските сестри и лекарите, които лекуват хората във вашата болница?

Мога да ви кажа – защото има ръководители на болници, които получават заплати от по 50, 60 и 100 хил. лева на месец, на държавни болници. И вместо тези пари да отиват при лекарите и медицинските сестри, те отиват при шефа Въпреки това успяхме. Свършихме го. Всичко това са едни малки стъпки в посока на това да имаме европейско здравеопазване, което да е достъпно.
Много малки стъпки. Голямото предстои. Голямото е свързано с отношението към пациентите. С това как изглеждат болниците, защото те апаратура вече имат, но самите болници изглеждат… да не казвам как, голяма част от сградите. С отношението вътре в колективите. Със спирането на мисленето за това по коя пътека да заемем най-много пари и тръгването в посока как може българите да са здрави. Защото това е целта на здравеопазването и една немалка част от нашите млади лекари отиват в чужбина, защото като видят какво се случва в част от нашите болници, там не се мисли за това пациентите да са здрави, а са мисли за това как да получим най много пари по най-много пътеки, което отвращава хората от самата професия. Така че сме далече от нормалното европейско здравеопазване, но някакви първи стъпки в тази посока са направени, въпреки съпротивата.

Представете си колко много можеше да бъде направено, ако имаше истински политически консенсус да променим нашата болнична система и да променим мисленето в нея. И ето тук е моментът да призовем нашите опоненти, некоалиционни партньори, както искате го наречете – от ГЕРБ. Ако искаме европейско здравеопазване, дайте да седнем и да го направим с истински идеи, без да мислим за това коя болница или коя компания, или кой точно в болницата какво ще получи. А да мислим за основното нещо, заради което тази система съществува – здравето на хората.

10) Прословутите мостове на Дунав.

Третият вече е договорен. Тук са колегите от Румъния. Доколкото виждам, посланичката е тук. И подаден за финансиране от Европейската комисия. Това е вторият мост на Русе. Проведохме няколко срещи, в това число на ниво премиери с Гърция и Румъния и в момента сме в процес на финализиране на преговорите с Румъния за четвърти мост до Силистра.Има още какво да се желае, докато стигнем до обещаните пет. Един ни липсва, но има и още малко време.

11) Първата магистрална отсечка в Северозападна България вече е факт.

Да, малка е колко – 10-15 километра, доколкото знам очакваме още около 30 км. до края на годината, но започваме да свързваме Северозападна България с останалата част на страната, което ги отваря и за инвестиции, и за нормално придвижване. Северозападна България започва да става част от България и част от Европа.Отново – след много дълги и много тежки разговори с Европейската комисия, най-накрая имаме разрешение за последния участък от магистрала
„Струма“ и той започва да се строи – участъкът през дефилето на Кресна. Както и академик Денков каза – 30 км. магистрали са пуснати. Имаме пет магистрали в строеж. Такова нещо страната не е виждала и до края на 2024 г. очакваме да има още завършени и пуснати в експлоатация 70 км. Толкова за една „лъжица асфалт“ не сте сложили, а нашият асфалт е качествен.

12) Общинската инвестиционна програма, за която говорихме – за първи път българските общини получиха достъп до финансиране за техните проекти, който е честен. На база на размера на общината, се определя размерът на финансирането и всяка община си определя проектите, без някой да й казва „Ползвай този строител“, „Направи този проект“ и т.н. Без да трябва кметът да идва да се моли на някой в правителството – по право, със Закона за бюджета, всяка една община има равен шанс да подобри качеството на живот на гражданите в общината. Нещо, което не говорим често, но Българската армия има рекордни средства за превъоръжаване. Бюджетът на Българската армия за 2024 г. е над 4 милиарда лева. Тук е министър Тагарев, той може да ви каже, че може би от края на комунизма българската армия такива средства не е виждала.

13) Имаме рекордни средства за култура.

Тук бих казал, че силно се надявам тези средства да доведат и до рекордно качество и количество на културата в България, въпреки че малко се съмнявам, но все пак средствата са там.

14) Рекордни инвестиции в жп транспорта, за които
говорихме.

15) Малко и за енергетиката – имаме завършен интерконектор с Гърция, който 10 години се строеше от ГЕРБ. Най-накрая го направихме.
– Имаме разширение на газохранилището в Чирен, което се прави в момента, пак след 10 години закъснение.
– Нов газов коридор „Север-юг“, който се гради от Гърция през България към Румъния.
– Удвоен електропреносен капацитет с Гърция и Румъния, което позволява, когато има излишък в гръцката система, той да идва в България и да ползваме по-евтин ток. И обратното, когато има в България излишък, той да отива в Гърция. Това е изключително полезно, тъй като гърците потребяват най-много ток през лятото, през деня по очевидни причини – имат климатици и им
е топло. А България потребява най-много ток през зимата, през нощта. Така че всъщност двете системи, в синхрон, работят много добре и това го виждаме. Имаме нулеви цени на електроенергията, имаме най-ниските цени тази година, може би последните няколко години на електроенергията.

– И последното, за което още даже сме нямали време да се похвалим, имаме договорен с Румъния ВЕЦ на Дунав и подадено към Европейската комисия заявление за одобрение на проекта и очакваме следващия месец да получим одобрение.

Всички тези неща, които преди три години изглеждаха като научна фантастика, днес са факт.

Въпрос на време е тези проекти да бъдат завършени.

Още нещо искам да ви покажа. Едното е за рекордните инвестиции, както и академик Денков каза над 30% са увеличени инвестициите в България и то в период на политическа криза. И всичкото това успяхме да го постигнем с дефицит под 3%. И от тези три години с реално управление горе-долу на половината от тях. Другата половина бяха служебни правителства, които, нека да кажем, че в най добрия случай не пречеха на процесите.

Както и преди казах – това не е магия. Това е да освободим бизнеса да може да работи, да създадем честни правила, еднакви за всички, така че да може да се събираме данъците и митата. И след това да работим и със синдикати, и с работодателски организации, и с всички други политически партии. Между другото, тъй като по различни от тези аспекти имаме различни съюзници в парламента, да постигнем този баланс, който позволява на България в ускорени темпове да се движи към Европа, към една държава с по-малко неравенства, по-високи доходи и по-добро образование, здравеопазване, инфраструктура.

Има още много път да се извърви. И изборите, които ни чакат юни месец, всъщност, са изключително важни за всички български граждани. В обществото има в момента горе-долу две групи почти еднакви – в рамките на статистическата грешка.

Едната група са избирателите на ГЕРБ. Другата група са нашите избиратели. Тези две групи са под половината от гласуващите български граждани. И тук, всъщност, въпросът е към всички други – по кой модел искате да се развива България? Латиноамериканският с малко богати, които да завземат голямата част от плодовете на развитието на страната, а всички други да стоят с ниски доходи или в емиграция, или по европейския модел, където доходите на всички растат, където неравенствата намаляват, без да се създават пречки към предприемчивите хора и без да им се вдигат данъците.

Това е истинският избор, който стои пред нас като българи – кой от двата модела искаме – европейският или латиноамериканският?

Ако искате европейския модел, „Продължаваме промяната“ трябва да води тази политика, защото виждате колко яростни са атаките от страна на ГЕРБ точно срещу философията на тази политика. Ако искате другия модел – моделът на „постната пица“, модела на Латинска Америка, позволете на ГЕРБ пак да спечелят изборите.

Това е една сравнително по-неизвестна статистика, но много важна – това е реалното индивидуално потребление тоест колко един български гражданин може да си купи, спрямо средно европейския. Към 2009 г. сме можели да си купим малко под половината от това, което един среден европеец може да си купи – като стоки, услуги и т.н. 2020 г. сме почти 60% – 57%. 2023 г. вече сме над 2/3 от това, което може един средно европеец да си купи. Тоест наваксването тук за три години е толкова, колкото за предишните десет. Горе-долу и темпът на забогатяване на страната. Ще ви призная нещо – всъщност тези 68 не са 68%, малко съм ги закръглил нагоре. Те са реално 67,9%. Обаче Унгария е на 67,8%.

За първи път, откакто сме в Европейския съюз, не сме на опашката.

Това са данните от Евростат 2023 г. – пресни, пресни, преди една седмица. И при всичко това – въпросът, който стои пред вас, може би, и който ще ни попитате в затворената част – защо трябваше да ходим на избори? Защо да не продължим по този начин, при условие, че сме успели, въпреки всички препятствия по пътя? И тук отговорът няма да ви хареса. Това беше лесната част. Това беше частта, в която имаше много сбъркани неща в модела на развитие на
страната, които можеха да бъдат сравнително лесно поправени. Колко нерви и бели коси са ми коствали е друг момент, но те можеха да бъдат поправени и така да се каже, централно – през парламента, през правителството и т.н. да се оправят грешно заложени политики. Те, може да са грешно заложени, освен ако не искате да сте от малкото богати по латиноамериканския модел. Ако искате да сте от малкото богати по латиноамериканския модел, съвсем правилно са действали ГЕРБ.

Сега идва трудната част

За да мръднем оттук, от 2/3 напред, трябва да се случи една коренна промяна в българското общество. Трябва да имаме честен мач, не предварително уговорен. Трябва, когато се обяви конкурс, независимо за какво – дали за учител, дали за директор, дали за шеф на болница, дали за шеф на отделение, не трябва този конкурс да е предварително уговорен и да се знае кой ще го спечели. Трябва да е честно състезание. Честно – без да е ясно кой спечели. Това се отнася до обществените поръчки, това се отнася до конкурсите за назначаване на хора, това се отнася до конкурсите за попълване на регулаторите, които регулират всички тези системи. Това се отнася до съдебната система. Една от причините постоянно да има плюене, нали, един срещу друг е, че няма съд, който да каже кой крив, кой прав, на който хората да вярват. И следващите 10% наваксване ще са свързани с това ние да можем да направим държавата да има честни конкурси, да няма уговорени мачове. Да няма предварително уговорени дузпи и кой ще спечели.

Е това ГЕРБ и ДПС не могат и не искат да допуснат.

И затова отиваме на избори. За да решим дали искаме европейско развитие и честни конкурси, а не предварително уговорени мачове. Ако искаме европейско развитие и честни конкурси,
изборът е ясен – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. И само с една последна нотка на оптимизъм искам да ви оставя, защото предполагам всички си даваме сметка колко трудна ще е тая задача. Всеки един от вас по места знае, че ако има не уговорен конкурс, без предварително да е ясно кой ще го спечели, това е по-скоро изключение и пълно чудо. Но нотката на оптимизъм, която искам да ви оставя, е следната – Сега сме на 64%. Някои от вас знаят, някои не знаят, моята първа специалност, всъщност, и тясна специалност в икономиката е как да вземем една бедна държава и да я направим богата. Всички държави, които са стигнали 70% – Ирландия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Словения, Словакия. Всички тези държави в момента, в който стигнат 70%, гражданите, които са емигрирали, започват да се връщат. Започват да се връщат не защото правителство много ги кани, а защото им е по-добре вкъщи. Всъщност получават по-добра заплата спрямо това, което е навън, като се сложат всички други фактори, живеят си у дома, родителите са около тях и приятелите. За три години наваксахме 10%., остават ни още 6. Обаче, както казах, за да наваксаме тези 6 и за да започнат хората наистина да си мислят да се връщат в България, трябва да имаме честни правила и справедливост в страната. Защото без честни правила и справедливост нито ще имаме качествено образование, нито ще имаме качествено здравеопазване, нито ще имаме качествена инфраструктура. И ако успеем на тези избори да се преборим за честните правила и справедливостта – много бързо от 64 ще стигнем до 70% и ще започнем да си решаваме и демографските проблеми, и проблемите с работната ръка и всичко останало по най-хубавия начин. Не като внасяме работна ръка от трети страни, а като българи, които са били изгонени, принудени да напуснат страната, видят шанс и дадат втори шанс на България.

Това ни е битката.