В навечерието на предизборната кампания и след две недовършени редовни правителства, няколко водещи лица на ПП-ДБ заговориха за дълбока държава или скрита власт. Дали тази реалност, която описват, обяснява защо все още не са се случили големите промени, които хората очакват, като това да спре източването на бюджета в кюлчета и пачки, да се освободят градовете и общините ни от ненаказуеми местни васали, а защо не и да имаме най-сетне национална детска болница?

България е парламентарна република. На практика хората гласуват, избират народни представители, общински съветници, кметове и президент. От управляващите в парламента и Министерския съвет се очаква доходите да са достойни, образованието да е с добро качество, цената на тока и на лекарствата да е поносима, данъците да са справедливи, бизнесът да може да създава блага свободно, държавата да е сигурна и защитена. Това е власт, която изглежда досега беше в ръцете именно на ПП-ДБ и от тях зависеха всички тези неща. На практика обаче за част от решенията, кабинетът Петков и кабинетът Денков се видяха с вързани ръце, въпреки многобройните компромиси, които допуснаха в т. нар. сглобка с ГЕРБ, а дори и с ДПС, за които иначе твърдят, че са олицетворение на корупционния модел, срещу който се борят.

Каква обаче е ролята на регулаторите, службите за сигурност и съда в сложната официална система на властта ?

За да се гарантира, че демократичната система на България е справедлива и че политиците не могат да злоупотребят с властта, дадена им от народа, в България има регулатори, служби за сигурност и съдебна власт. На теория това са независими органи, които регулират отношенията в държавата и защитават националната ни сигурност, изцяло в обществен интерес. За ръководителите на тези органи никой не гласува на избори – те се назначават от Народното събрание и от правителството.

Работата на регулатора КЕВР, например, е да определя цената на тока, водата и газа. На КЗК е да пази търговците от нелоялна конкуренция на пазара, на КЗП да защитава потребителите срещу неетични търговски практики, а на КФН – че уязвимите хора са защитени от кредитни акули и че парите на хората от пенсионните фондове се инвестират разумно.

Службите за сигурност включват например, ДАНС – това е българското контраразузнаване, което трябва да разкрива и неутрализира заплахите за националната сигурност. Задачата на ДАР е да събира и проверява специфична разузнавателна информация от различни региони по света, за да опази интересите на България. Работата на КОНПИ и КПК е да се борят с корупцията и да пазят имуществото на държавата и нейните граждани, така че никой да не се възползва от властта и връзките си с нея, за да забогатява по незаконен начин.

Съдебната власт трябва да гарантира всички да са равни пред закона (институции, политици, чиновници, бизнеси, граждани). Съдебната система има свои органи, чиято задача е да държи отговорни всички участници в обществено-политическия живот и да решава споровете между тях. Прокуратурата следва да реагира на данни за извършени престъпления и да повдига обвинения от името на държавата. Висшият съдебен съвет администрира и управлява съдебната система, а Върховният административен съд е последна инстанция при административни спорове от всякакъв характер, включително решенията на органите на властта.

Какво се случва обаче на практика – защо са възможни казуси като Нотариуса и всички неразследвани и ненаказани големи корупционни схеми ? Отговорът на този въпрос обяснява и къде и кой държи всъщност скритата власт.

За всички е видно как от десетки години в службите, регулаторите и съдебната власт в България излизат данни за зависими чиновници, които взимат решения не по компетентност, а под нечия команда и в частен интерес. Те определят как се вдига цената на тока, как се ограничава монополът на някоя корпорация, как се защитават потребителите от неетични търговци и т.н.

Папките в прокуратурата и скритата власт

За хората на ключови позиции в регулаторите и службите, за които никой не е гласувал на избори, в прокуратурата често има папка. Някой прокурор е подготвил досъдебно производство, с доноси и казуси – в някои случаи реални данни за престъпления, в други случаи – скалъпени полуистини, достатъчни за сплашване и шантаж.

Кръговете за влияние в прокуратурата, които лъснаха за пореден път покрай скандалния случай с Мартин Божанов – Нотариуса, съществуват от самото създаване на съдебната система след падането на социалистическия режим. Те се пренареждат, променят границите и някои от повелителите си, но едно остава непроменено – там се крие реалната власт. Който дърпа конците в съда и прокуратурата, той, на базата на страха, може да предопредели решения на т. нар. независими регулатори и служби, от които зависи животът на хората.

И ако някой посмее да се опълчи, на главата му/й се стоварва с пълна сила целият силов ресурс на тази адска машина за ликвидиране на хора и бизнеси.

Как е допуснато всичко това ?

Преди промените в Конституцията (декември 2023 г.), инициирани от ПП-ДБ, прокуратурата беше така изолирана от официалната власт и контрола на демократичните процеси, че на практика беше невъзможно да се потърси отговорност на прокурорите от някой извън тяхната завладяна система. Това е съветският модел, който е пренесен у нас с цел новата демокрация да бъде контролирана от старите властелини.

В резултат на това днес регулаторите, оплетени в сложна мрежа от зависимости, обслужват частни интереси, една служба за сигурност произвежда манипулативна “справка”, която съсипва машинното гласуване, защото скритата власт иска да подмени резултатите от изборите с хартиени бюлетини. Един прокурор, вместо да разследва престъпления, събира снимки и компромати срещу един човек или бизнес, който стои на пътя на скритата власт, и ги “изтича” до медии – пощенски кутии на службите. Примерите са много и от всякакъв мащаб.

Тази безконтролна власт именно е залогът, от който злокобното статукво, което задушава страната и ограбва бъдещето ни вече 30 години, не може да се откаже, допускайки промените в Конституция да бъдат приложени на практика. Промените, които бяха въведени през декември обаче може да останат изцяло на хартия, ако не бъде довършена съдебната реформа.

Това е и моментът, в който сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ се провали – когато на дневен ред дойде промяната в закона за съдебната власт, въвеждането на прозрачни и обективни механизми за назначаване на компетентни и независими хора в регулаторите и службите. В меморандума на ПП-ДБ и в проекта на споразумение с ГЕРБ видяхме „реформа в службите“ и предложение за краен срок. В проекта на ГЕРБ пишеше „трябва да проведем разговор за службите“. “Дребна” разлика, която обяснява защо отиваме на избори – за да може реформите да се отложат до безкрайност, или току виж отпаднали изцяло, само и само скритата власт да продължи да ползва зависими хора в институциите за репресии и рекет срещу гражданите и бизнеса.