Архивите са живи: Из „Нашето село“ с Антон Грешний – в-к Воля, 30 ноември 1938 г.

Още щомъ се излезе оть с. Антраниково и се поеме правото като ствола на тополата шосе за село Генералъ Николаево, предъ погледа се открива белата постройка на лечебницата въ същото село. Колкото повече се приближаваме къмъ нея, толкова по-хубава ни се вижда.
Преди няколко години тя стърчеше самотна сръдъ зелената поляна и будеше съжаление задето съ похарчени толкова средства и прахосанъ толкова трудъ, но отъ една-две години, откакто е назначенъ за лекарь д-ръ Капинчевъ, тя почна да играе оная роля, която й се предоставя.
Подъ негово ръководство тя стана приютъ за умствено закъснели деца и сега съ събрани десятки такива отъ всички.

Поляната около нея стана чудно хубава овощна градина. Всички стаи на лечебницата съ съ електрическо осветление. Построи се електрическа помпа, отъ водата на която има прокарано въ всички етажи и стаи и отъ която се пои целата овощна градина.
Тази година целия дворъ заградиха съ модерна ограда и по такъвъ начинъ генералниколаевскатв лечебница става место за добиване на здраве.
Но, за да може да играе ролята си като здравенъ центъръ на Средногорието и Тракия, тя ще требва да се снабди съ легла, да се развиятъ отделите и да се поддържа персоналъ. Дано всичко това стане по-скоро, защото десетхилядното население отдавна изпитва тази нужда.

Антон Грешний