Антоновден е 17 Януари

Православната църква почита днес паметта на преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Традицията на Антоновден повелява

В народните поверия това е и денят, в който се раждат всички болести и трябва да не работят жените, да не предат и шият, да не готвят свинско и варива особено леща и боб, на които прилича обривът при шарка, за да държат болестите далеч от дома си, както и да не светят лампите, за да не ги видят болестите.

Освен забрана за приготвяне и консумация на определени ястия в народните традиции и обичаи има и такива, които традиционно се приготвят и поднасят от домакините, за да умилостивят чумата и тя да не влезне в дома им. Какво задължително се яде на Антоновден и каква е историята на тези ястия, защо именно те се поднасят на празничната трапеза не само в семействата, в които има именник, но и в тези, които не се очакват гости? Какви ястия да приготвим на Антоновден? Какво задължително се яде на Антоновден е сред най-често задаваните въпроси от съвременните домакини, които нямат възрастни хора в семейството, които да им предадат традициите и обичаите.

Сред задължителните ястия, които бабите ни приготвяли на Антоновден, били: Пълнената кокошка с булгур. В онези години хората отглеждали кокошки масово в дворовете си. Правили се курбани, за да се омилостивят болестите и за да останат здрави всички в семейството. Задължителни на трапезата били и содените питки. Една от тях домакините оставяли на тавана на къщата си за лелята – за чумата, за да остане и тя там и да не влезне в дома, а другите се раздавали за здраве, намазани с мед.

Любопитен момент бил надупчването на содените питки с вилица – традиция, която жените в семейството спазвали, за да не надупчи шарката децата им. Сред отговорите на въпроса какви ястия да приготвим за Антоновден, е и тутманикът със сирене. За разлика от домашната кокошка, която едва ли имате и ще приготвите за празника, то тутманикът е във възможностите на всяка домакиня, като има и рецепти за мързелив тутманик, който е изисква точене и месене и е бърз и лесен.

Като една от любимите тестени закуски на много поколения, тутманикът ще изненада приятно и семейството, и приятелите, и гостите, които ще посрещнете за празника, ако в дома ви има носещ името на светеца Антоний Велики. Вярвайки че сладкото държи болестите далеч, в някои краища на страната се замесвали не содени питки, а сладка такава или хляб, които често били намазани не с мед, а е с маджун или петмез.

Домакините ги раздавали за здраве и благополучие през цялата година и за да стоят болестите далеч. Сред традиционните за празника ястия е и бъркана баница с яйца и сирене, което не ни изненадва, като се има предвид, че баницата присъства на почти всички празници от календара ни, припомня actualno.com. Няма да пропуснем да споменем и съвременния вариант на домашната пълнена кокошка – пълненото пиле с кисело зеле, което се приготвяло и от бабите ни за Антоновден, но днес напълно почти е изместило домашната пълнена кокошка, като на някои места се пълни пиле едновременно със зеле и с булгур и се поднася като основно ястие за празника.

На Антоновден празнуват своя имен ден Антон, Андон, Антоан, Антоанела, Антоанета, Антони(Й), Антония, Антонина, Дона, Доника, Донка, Доньо, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тотка и др.