За доверието и резултатите

Ние сме „резултатно-ориентиран“ екип. Това означава, че всеки един член на екипа има задача, която трябва да я свърши качествено и в срок, без да му се бъркаме как и кога я върши. Важно е да има резултат на финала.

 

Например, ако член на екипа трябва да напише прес-релийз до 10 ч. сутринта, никой не се интересува:

• дали през нощта го пише;

• дали рано сутрин до пише;

• дали на лаптоп или на десктоп го пише;

• дали на БДС или на фонетична клавиатура го пише;

• дали пие вода, докато го пише;

• дали звъни на гаджета, докато го пише;

• дали слуша музика, докато го пише;

• дали идва в офиса, или пише в къщи, или пише в парка, или пише в бирария;

• дали проверява десетки сайтове или проверява само един;

• дали разпитва случайни граждани или прави сериозна анкета;

• дали и какво прави в процеса на писане.

 

Никой никого не проверява как си върши работата. Важното е в срок да има отличен резултат. Даваме доверие, получаваме резултат. Вярваме в хората, а не в микромениджмънта.

 

Тази процедура се знае от всеки един член на екипа. Стажантите я чуват в първия си ден на стажа.

 

Може би затова последните години взехме толкова много награди и станахме Агенция на годината за целия свят.

 

За да демонстрирам подход, който смятам за правилен и в отношението към политиците.

Избираме ги, даваме им доверие, очакваме резултати в някакъв срок.

 

• дали са отишли в парламента днес;

• какво точно са казали в седмото си изказване по точка осма;

• с кой крак са пристъпили в пленарна зала;

• дали са яли кюфтета в бюфета;

• дали конкретен израз в някое интервю е най-добрият или не;

• с каква вратовръзка са;

• дали са натрили носа на този или онзи;

• дали в определен момент са гласували по един или друг начин;

• дали са били в комисия, или на среща, или в зала;

• дали нещо друго за някой конкретен детайл, който може да ни направи впечатление в конкретен момент;

 

Предпочитам да дам доверие, да не ги дебна, а да очаквам резултат. Качествен, в срок.

 

Има „знакови“ постъпки и решения.

Има недопустими постъпки и решения.

Има престъпни постъпки и решения.

И тогава трябва да се критикува.

 

Политиците трябва да знаят, че са контролирани. Но и трябва да имат свободата да реагират според ситуацията, ако тази им реакция ги приближава до намиране на решение.

 

Практиката ме е научила, че има разлика между конструктивен контрол и деструктивен микро-мениджмънт.

 

Искам политици, които си вършат работата качествено и в срок.

Искам политици, които в нормите на морала и закона ще направят всичко, за да изпълнят задачите, заради които сме ги изпратили в парламента.

В противен случай се губи смисъла от политиците, изборите и самата система.

 

Дано да съм прав.

Спокоен ден!