Сирни Заговезни е: ден за прошка

Православните християни празнуват днес Сирни Заговезни – празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя.
Той е винаги седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината – до Великден.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“
Евангелие на Матей, гл. 6: 14 – 15

Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

През деня по-младите обикалят по-възрастните си роднини и приятели, целуват им ръка и искат прошка за стореното през изминалата година. Според обичая молещият се обръща с думите „Прощавай“ , а отговорът гласи: „Простено да ти е, Господ да прощава“.

Празнични огньове и хамкане за здраве

Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. След това около огъня се играят хора́.

На Сирни Заговезни се палят и прескачат големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват. В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка. Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка. В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив. В някой краища този огън се нарича оврътник или овратник. Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости. След Сирни Заговезни християните се отдават на строг великденски пост, през който изчистват не само тялото, но и духа си. Забранени са всички сватби, тържества и забавления.

Народната обредност на празника е подчинена на подготовката за големия пост и носи идеята за „последно облажаване“. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Приготвят се баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Кукери

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден. Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят ”царя”. Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили. Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход – кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг. Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

Преп. Алексий, човек Божий

На този ден (17.03.) Християнската църква почита паметта на Св. преподобни Алексий, човек Божи.
Той е роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Родителите му решили да го оженят много рано, въпреки неговото намерение да се отдаде на Бога. Преди сватбата на Алексий му се явил му се Св. Павел, който му казал: „Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен.“
Пред самия олтар Алекси погледнал кръста с угризения, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил всичките си близки. Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често било тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служел. Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание.
Званието „Божи човек“ той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.

На този ден имен ден празнуват : Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий.