Най-накрая! Правителството „Желязков“, което беше свалено от мощния глас на площада, вече е в историята. Но докато затваряме тази страница, е критично важно да не забравяме какво оставят след себе си тези месеци на безпринципно управление. Защото това не беше просто провал – това беше системна работа срещу националния интерес.
Ето пълния одит на фактите, които белязаха този период:
1. Икономическата примка: Рекорден дълг и данъчен натиск
За една година България натрупа рекорден дълг от над 18 милиарда лева. Бившият финансов министър Асен Василев коментира тази тенденция остро: „Сегашният дълг е планиран така, че за всеки взет лев дълг се създава едва 90 стотинки БВП“. За пръв път от повече от десетилетие бяха предложени бюджети, предвиждащи увеличаване на данъците – директен удар върху работещите хора, докато държавата затъваше в кредити.
2. Скритата разпродажба на държавата
Докато вниманието беше отклонявано, тихомълком бяха пуснати за продажба на безценица над 4400 държавни имота. Информацията не беше публично оповестена, което превърна активите на всички ни в „плячка“ за избрани кръгове. Това не е „оптимизация“, а разпродажба на „семейните сребърници“ без ясна стратегия.
3. Институционалният плен и фигурата на Пеевски
Цяла година министрите ходиха „на отчет“ при Делян Пеевски, докато държавата продължаваше да плаща милиони за неговата охрана. Зависимостта беше призната дори от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов: „Признавам, че съм зависим сега от Делян Пеевски, защото кабинетът зависи от подкрепата на ДПС-Ново начало“. Самият Пеевски обаче цинично определи това като „освобождаване на държавата от соросите“.
4. Административен разпад и социална несправедливост
Администрацията беше наводнена с „наши хора“ и откровено некадърни кадри на ключови позиции. В същото време бяха вложени милиарди за увеличение на заплатите в силовия сектор – ход за купуване на лоялност, докато всички останали граждани бяха оставени сами да се борят с галопиращата инфлация.
5. „Чадърът“ и репресиите
Силното влияние над правосъдната система и „чадърът“ над Сарафов доведоха до незаконни арести. Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ беше категоричен: „Сарафов е на Пеевски! Аут веднага!“. В същото време асфалтирането „на калпак“ по места нахрани отново само приближените фирми, вместо да гради качествена инфраструктура.
6. Национално предателство и пропуснати шансове
Това управление заложи бъдещето ни чрез скрити договорки и провали големи дипломатически цели, сред които и домакинството на ЮНЕСКО. Вместо да градим имидж на предвидима държава, България се затвори в тяснопартийни интриги.
Другата гледна точка: „Брилянтното изказване“
Въпреки тези факти, Бойко Борисов продължава да твърди: „Изказването на Росен Желязков беше брилянтно… не намирам нито една грешка във важните неща“. Според него правителството е работило отговорно за Шенген и еврозоната, а критиките са просто политическа атака.
Най-накрая това правителство го няма. Но щетите остават. Сега е време за истинска промяна, а не за поредните маски. В Раковски знаем, че свободата и справедливостта не се дават даром – те се извоюват с непримиримост срещу всеки, който поставя личния интерес над държавния.
