ПАВЛИКЯНСКА ЛИТЕРАТУРА (2 ОТ 8 ) – КАК СЕ ПРОИЗНАСЯТ БУКВИТЕ ПО УСТАНОВЕНИЯ ОТ СВЕЩЕНИЦИТЕ ПРАВОПИС (ИЗВАДКИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРОФ. ПЕТКОВ – СТР.39-42)

· Буква а бележи гласните А и Ъ (оттук няма как да се различат двата звука): glava, patat, Ciarkua, sled silno maceni stighnaha naj na visok vrah od slava
· В отбелязва съгласната Б: i jaki se bili, i hitri u bojove.
· С отбелязва основно съгласната Ч в края на думата, пред съгласна или пред предна гласна: sirec, sickoto, samicki, ci, cilesckiat, blagocestivi, maceni; Ci бележи вероятно меко Ч: ciuxda, ciarnoto. Възможно е в Pasса да отбелязва и К. В комбинация със s ( т.е. sc) означава Ш. Когато има съчетание С-Ч, то се бележи с тире, is-ciupin. Среща се и двойно СС, такава комбинация се среща само между две гласни: ucсi, uccitel, uccitelski, naucciha, uccistat, occite, occelini.
· D отбелязва съгласна Д. Вероятно под влияние на хърватски с Д се бележи предлога и представката оd, в него Д никога не се обеззвучава: od, odsadha, od togava, od suojetesi hora od karesc, odgovoriha, odfarliha. Според правописната система на Едоардо d последователно не се обеззвучава в края на думата: Gospod, sred, nad, spored, grad, sarad kaliciat is-ciupin, sarad altarat,
· Е бележи последователно гласната Е и наследника на старобългарския ЯТ. В това отношение, въпреки че говорът със сигурност ги е различавал, на графично равнище текстът изглежда последователно западнобългарски: na golemo, golem, po krai beloto more, С е се бележи и преходът на я в по-широко е: seme, desctere. Cpeщa се и в диграф EA: Krimea, poleata, imeata. Дали отбелязва дифтонг, е трудно да се определи. В доста случаи с E се бележи и неударено и: prelika, previkne.
· F отбелязва съгласната Ф, получена в резултат на обеззвучаване на В в говора, както и за отбелязване на съответния звук в чужди думи: forig ftoriat, Sofia, Teofan, fortuna, Porfiroroden, Franzuzete, Nikefor.
· G отбелязва основно съгласната Г пред задни гласни: Balgarska, koguto, зagubiha, godinopismo. Пред предни гласни Г се отбелязва със съчетанието gh: drughi (много по-рядко drugi), pridraghi, Vangheleto, maghiosnik. Съчетание gh се пише и пред съгласни n и l, тай като с gn, gl в италиански се бележи мекост: stighnaha, ghledat, както и в края на думата: drugh, one dlagh pat. Пред i g означава ж: dargia, dargi, Egipt, Singidun, vargiat.
· C h се бележи съгласната Х. Павликянският пази почти последователно тази съгласна, съвсем редки са случаите с изпускането й: ishoxdet, padnaha. hitri, hora, hortuvam, hortovasce, iзleзoha, зavadiha. Иначе буквата h се употребява в съчетанието gh. За разлика от палкенския (банатския) тази буква не се използва за отбелязване на ч и ш.
· I означава гласната И: i dadi, negovi sinove, cetiri, tehni xeni. C i се отбелязва й в края на думата (според разбирането на Едоардо за дума) или пред съгласна: nai jak, i nai moxin, nemoi, maikatamo. Този знак бележи и редукцията на е във всички случаи, така и като третолично местоимение за среден род. Единична е употребата на двойно ii – maii, Kappadokiisko.
· J бележи Й в началото на думата и между гласни: nai jak, jezik, detoja, koj, зоvеје. Единично стои на мястото на i: najstina.
· К отбелязва съгласна К: kazova, koje, Gark. В съчетание с u, т. е. ku за латинското qu: Tarkuinio, Kuinzian, както и за славянско кв в: Ciarkua, Ciarkui, Ciarkuite само с тази форма най-последователно в целия текст. К бележи и мекия вариант на съгласната – vuskiata, както и хърватското é: moguksto, opkieni. B банатския правопис за меко к има специална буква.
· L стои за Л: Sled tova Nikefor ibra druga po golema, i silna vuskia, i molise na Persiiskiat, i na Tatarskiat zar damo dodat na pomosc varhu Bolgarskiat zar Kruma. 35v. Мекото л се предава със съчетанието li: liubosta, blagoliubnik, liuto, rasliuti. Среща се и двойно II, основно за л между гласни и в чужди лични и местни имена: illi, boghomillos, dragomillos, millos, Illirik, Illirizite, Vallakia, Kirilla, Karakalla, Ellio, Gallite.
· М предава съгласната М: maikatamo, mesto и много други.
· N отбелязва съгласната Н, между гласни се среща и удвояване на съгласната: Kalanne, Sennaarskata, Tarennite, Annio, Britannia, Pannonia, iskurenni, Unni.
· О предава гласна О под ударение. Извън ударение често о се предава с u.
· P бележи съгласната П, двойно pp се среща само в чужди имена : Filippograd, Garskiat zar Filippa, Kappadokiisko.
· R показва съгласната Р, рядко е удвоена: Serrez, i viknago Serreski Vlastitel.
· S отбелязва основно съгласната С. В съчетание с t е възможно да отбелязва нашето Щ (т.е. шт): poloverstina, otaista, neupustevami. Среща се последователно в представката ras-, по-често пред звучна съгласна, по всяка вероятност със звукова стойност з: rasbra, rasbire, rasdeliha, sbarkano, sbarkal, но в тази позиция може да се срещне и буквата 3. При някои думи в текста се предпочита отбелязването на обеззвучаването в края: as, pres. С тази буква се записва и думата sverove. Предлогът навсякъде е sas, думата съвсем, вероятно свързана с хърватски, се предава sas svem. Съчетанието sc cе използва за съгласната Ш: vascite, cilesckiat, dusci, strusciha, oscti, ednasc, besce, vervasce, sctesce. Sci пред задна гласна вероятно отбелязва меко ш: neposluscia, Orsciava, duscia, nasciata, uplasciat, izvarsciat.
· Т отбелязва звука Т, удвоената съгласна се среща в позиция между гласни: Etto, Mattea, Settimio, buttascego, rasbuttani, edinajsetti.
· U бележи гласната У. С тази буква се отбелязва и редукцията на о извън ударение. U е редовната форма на предлога в/във в текста.
· V отбелязва звука В в текста: Vlastitel u Betola dorde xiveje, i viknago.
· Х бележи съгласната Ж: xiveje, podloxihago, nemoxeha, nemoxe, xileзпа. Съчетанието хi пред задна гласна бележи меко ж: laxioven, koxia, darxiava, moxiat, podloxiat, xiani, xialba, umloxiat.
· C z се предава съгласната Ц: tamniza, zar, uzari se, Venezianete, i Polonzite. Двойно zz се среща в позиция между две гласни: razze, dezza, lizzeto, както и в топонима Gazza.
· Със з в текста на Zaropismo се предава съгласната З. Този знак не е познат на банатската книжовна норма. Можем да срещнем буквата в предлога раз-, където се конкурира със s: raзdeliha se, raзdeleno, razbarka, газbarkanito, razboinizi, но може да се види и в други позиции: земе, загаd, 3latni, izgure, groзin.