На Благовещение християните почитат майката и грижата ѝ за децата

Християните празнуват днес Благовещение – деня, в която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще роди Божия син. Празникът е сред най-важните през годината и се отбелязва както от православните, така и от католиците и протестантите.

Събитието е описано в Евангелието от Лука така: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ ( гл. 1, стих 26 – 33).

В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата й към децата.

Традиции и обичаи на Благовещение

Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищни трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз. Какъвто е Благовец, такава ще е и годината! На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома. На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата. На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда. Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакините не трябва да плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве. От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.

Идването на пролетта

В българския фолклор празникът се свързва с идващата пролет и това е отразено в повечето спазвани ритуали в този ден. Вярва се, че на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.

Във фолклора празникът е известен като Благовец, а често е наричан „половин Великден“ и е свързван с множество поверия: хората започват нови начинания, за да им върви през годината; не се спи до късно, за да не изпусне човек късмета си; ако на този ден чуе кукувица да кука, човек трябва да има пара в джоба, за да е богат и честит през цялата година; ако през деня вали, годината ще бъде плодородна.

Имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина.