Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване от проф. Светлозар Елдъров

Историческо изследване на католическата общност в България не е правено до 2002 година. „Католиците в България 1878-1989“ излиза в навечерието на посещението на папата, но публикацията е замислена отпреди 4-5 години. Това казват от международния център по проблемите на малцинствата и културните общности, които издават историческото изследване на Светлозар Елдъров. Толкова задълбочено изследване у нас не е било правено, казват колеги на автора. В основата на историческия труд влизат изследвания, изградени върху архивите на МВР.

„Структурата на настоящата монография следва историческото развитие на католическата общност, както е възпроизведено в изворите и което впрочем съвпада с общоприетата периодизация на българската история.

Първата глава обхваща периода от Освобождението до Балканската война. За католиците това е време на приспособяване към условията на модерната буржоазна държава, което за църковната им организация протича по различен начин в трите епархийски проявления. Това налага тяхното открояване в отделни параграфи. В специфичните условия на войните през 1912 – 1918 г. вътрешното разделение на църковно-административните граници губи значение пред външните военно-политически промени. Затова отделните параграфи следват не епархиите, а хода на събитията.

Структурата на третата глава, която обхваща периода между двете световни войни, е сходна с тази на първата. Трите епархии се развиват по свои собствени пътища и поради това са обект на изследване в отделни параграфи. Доколкото пък за тоталитарната държава църковните нюанси не са от съществено значение, повествованието в последната четвърта глава следва единна хронология.

Тази структура дава отлична възможност едновременно да се открои спецификата между трите епархийски проявления на  католическата общност и да се обхване цялостния облик на Католическата църква в нейното развитие по силата на вътрешно присъщи или външно наложени причини.

Изследването е написано главно върху документални източници, почерпени от български архивохранилища.“                                          Авторът Светлозар Елдъров

Светлозар Владимиров Елдъров е български историк, специалист по българска църковна история и македонското освободително движение от началото на XX век. Елдъров е професор, доктор на науките.

Биография

Светлозар Елдъров е роден на 3 октомври 1956 година в град Пловдив в семейство на учителка и офицер с родови корени в македоно-одринското революционно движение и църковно-училищното дело на Българската уния.

Завършва Историческия факултет на Софийския държавен университет през 1980 г., специалност „история“ с профил „балканистика“ и втора специалност „философия“. Научната си кариера започва в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия. Защитава кандидатска дисертация в областта „Нова и най-нова обща история“ през 1985 година. Темата на дисертацията му е „Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901-1912 г.“.

През лятото на 1988 г. е командирован от Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ в Рим, където изследва документи от Българския църковен архив „Абагар“. Основател на архива е неговият чичо – католическият архимандрит професор доктор Георги Елдъров, който успява да му организира срещи с водача на Вътрешната македонска революционна организация от 1924 до 1934 година – Иван Михайлов. След това през 1990-1992 година Елдъров специализира църковно-исторически науки в Папския източен институт в Рим.

Елдъров е последователно научен сътрудник в Националния център за военна история от 1992 година, в Главно управление архивите при Министерския съвет от 1995 година, и в Института по балканистика, където от 1998 година е старши научен сътрудник II степен.

През 1998 – 2001 година с научната и финансовата подкрепа на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия в София, прави мащабни проучвания в българските архивохранилища за съдбата на българските католици. През лятото на 2001 година под формата на дисертация за придобиване на научната степен „доктор на историческите науки“ защитава изследването си, което публикува като монография година по-късно. През 2002 г. също публикува монографията „България и Ватикана 1944 – 1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“. С нея и други публикации през 2003 г. Светлозар Елдъров придобива научното звание „професор“, като продължава да работи в Института по балканистика с Центъра по тракология.

Елдъров е автор на 12 монографии, 38 части от колективни трудове, над 200 студии и статии и над 100 научнопопулярни публикации по историята на България и Балканите през ХІХ-ХХ век, национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, българската военна и църковна история, българо-хърватските взаимоотношения и други. Над 1000 цитирания, от които около 80 в чуждестранни публикации. Автор на сценариите на 10 документални филма.

Член на Ма­кедонски­я­ на­учен инсти­тут, Тракийския научен институт, Българското историческо дружество, Българската асоциация по военна история и Военноисторическата комисия при Щаба на армията. Участва в редколегиите на сп. „Македонски преглед“, „Военноисторически сборник“, „Балкани“ и „Един завет“.

През 1987 година е вербуван като агент на Държавна сигурност. През 2011 година професор Елдъров изяснява личната си позиция по този въпрос в публикацията „За истината и свободата“.

Библиография: Елдъров, Светлозар. „Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване.“, София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.

Източник: https://bg.wikipedia.org/

Изследването можете да изтеглете от тук в pdf формат.