Вероятно друго наименование на селището – Кадирджикли
През 1516/18 г. селото е отнесено към нахия Филибе. В него са регистрирани 9 мюсюлмански ханета, от които хане-и райет – 2, ханета ямаци – 4, ханета оризари – 2 и ханета маслари – 1. Общият приход от селището е в размер на 332 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, ресм-и райет, ресм-и боюндурук. Към същата година в него е регистриран е и един юваджия.
Регистрацията от 1530 г. представя селото като тимарско в казата Филибе (Пловдив). Демографският му профил има следния вид: ханета мюсюлмани – 1, [ханета на] маслари – 2, [ханета на] ешкинджии – 1, [ханета на] ямаци – 2. Приходът от селото е в размер на 252 акчета.
През 1570 г. селището е част от нахия Караджа даг на казата Филибе. В него са регистрирани 1 имам, 1 мюеззин, 11 мюсюлмански ханета категория чифт, 3 – категория половин чифт, двама неженени мюсюлмани и 51 ханета на юруци (седем от вписаните са конвертити първо поколение; един от вписаните носи прозвището „деде”). Общият приход от селището е в размер на 475 акчета без обособени остойностени данъчни позиции.
В Джелепкешанския регистър от 1576 г. в село „Балтаджълар с друго име Кадирджикли” в нахия Караджа даг са вписани 17 джелепкешани.
През 1596 г. административната и номинативна информация в уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис повтаря тази от предната регистрация. В селото са записани 14 мюсюлмански ханета категория чифт, 2 – категория половин чифт, 9 – категория бенак, 8 неженени мюсюлмани (общността има имам; един от регистрирани е „деде”; двама – конвертити първо поколение). Общият приход от селището е в размер на 1100 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, сено, кошери, плодове, зеленчукови градини, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси.

Коментари: **Baltacılar (балтаджълар) **е множествено число на **baltacı **(балтаджъ). В превод означа: (1) служещ(и) в дворцова охрана в Османската империя от XV до началото на XIX в.; (2) брадвар(и).
Другото име на селото **kadircikli **(кадирджикли) се превежда като „всемогъщи“. Едно от имената на Аллах е Ал-Кадир – „Аллах Всемогъщи“.
В регистърите фигурира и „Тарла (Язла)“ – мезра – стопанска структура с обработваема земя извън селищните землища. Тя се е намирала в близост до селата Балтаджъ и Али фъкъх. По-късно много от чифлиците възникват на базата на мезрите.
Край на информацията от регистрите.

Помощна информация – елементи от данъчната система на Османската империя
акче (тур. akçe от ак – „бял“) е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1,15 грама.

Категории данъци:
ресм-и чифт (ресм-и райет) – поземлен данък за пълен чифт земя на домакинство (хане)
ресм-и бенак- поземлен данък за по-малко от половин чифт земя (вдовишко домакинство с фискална цел – занижено данъчно облагане)
ресм-и мюджеред – поземлен данък за неженен пълнолетен
ресм-и духан – такса от структурата на тимарските отчисления, плащана от временно пребиваващ в населено място
ресм-и тапу – такса от структурата на тимарските отчисления, заплащана при придобиване или прехвърляне на ограничено вещно право върху поземлен участък от страна на раята
ниабет – такса от структурата на тимарските отчисления арусане
арусане (ресм-и арус) – такса за женитба

Категории хора:
хане – означава дом. В османската регистрационна практика с него се обозначава най-малката данъчно задължена единица. Той е синонимен на думата „домакинство“.
вдовишко хане – с фискална цел – домакинство със занижено данъчно облагане.
мухасъл – обща дума за производител
ямак – помагач
юрук – сезонно мигриращ мюсюлманин скотовъдец
конвертити първо поколение – това е немюсманин, който е приел исляма (обикновено с цел данъчно облекчения).
джелепкешан – собственици на стада овце, достигащи нерядко до няколко хиляди глави добитък, – са били задължени да продават на държавата ежегодно определен брой овце, като по този начин се задоволява гарантирано нуждата от месо в столицата и големите градове на империята.
атмаджии, доганджии, юваджии, тузакчии, шахинджии – хора, специализирани в отглеждането, грижата, дресировката и доставката на ловни соколи за двореца и висшата администрация, срещу което получават данъчно преференцирани бащини или тимари
имам – лидер на най-малката мюсюлманска религиозна общност, организирана около джамия или месджид (месджид – подобно на параклиса при християните, в него няма проповед, само място за поклонение)
мюеззин – букв. призоваващ; мюеззинът призовава мюсюлманите за езан (молитва) 5 пъти в денонощието от минарето на джамията
абдал – странстващ дервиш
деде – лидер на мюсюлманска общност

Категории владения:
мюлк – термин, който се превежда като „собственост”.
истински мюлк – безусловната частна собственост, която всеки поданик, без значение от религиозната му принадлежност, е притежавал в границите на селището, където живее – къщата, двора, сградите за животните и хамбарите.
неистински мюлк – земята в европейските провинции на Османската империя е по подразбиране държавна, но се учредяване на ограничено вещно право на селянина върху държавна земя (или бащина).
бащина – на личното стопанство на християнските селяни от балканославянския район, което не е около къщата му. Бащината се наследява, но може да се продава.
тимар – земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход до 20 хил. акчета. Тимарът представлява владеенето не толкова на определена площ земя, колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.
зиамет – земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход от 20 000 – 100 хил. акчета
хас- земно и имуществено владение (вкл. добитък) в Османската империя с годишен доход над 100 акчета
завие – дервишки храм
вакъф – благотворителна фондация, която генерира и оперира с имущество и/или приходи от имущество, дейността на която е с широк спектър на приложимост. Имуществата на вакъфите са освободени от общи данъци.