Християните почитат днес Св. Анна, майката на Богородица. Църквата чества нейното зачатие. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, наречена Мария. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена в храма.

Анна е името и на пророчица, която разпознава Месия в новородения Иисус Христос, занесен от Мария и Йосиф в храма, за да бъде посветен на Господа и да принесат жертва, както повелява Мойсеевия закон. Историята е описана в Светото евангелие от Лука, където се казва: „И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим“ (гл. 2, стих 38).

Ана се казва и майката на един от най-великите старозаветни пророци – Самуил. Дълго време тя няма дете и се моли на Бога да зачете и прави обрек – ако ù даде момче, да го посвети на Бога. Чудото се случва. Ражда се Самуил (в превод „Бог чува“ или „Чут от Бог“). Историята на един от най-великите съдии и пророк на Израил е описана в Първа книга на царете.

На празничната трапеза се слагат варено жито и царевица, за да е успешна годината.

Църквата почита Света Анна няколко пъти в годината – на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме нейните родители – Св. Йоаким и Св. Анна. На 25 юли пък се отбелязва денят на успението (смъртта) ѝ.

За имен ден черпят Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка. В превод от иврит името означава „благодат“.