На 14 февруари отбелязваме три празника.

Единият е св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря по стар стил, другият е св. Валентин и третия е църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски.

Трифон Зарезан (Трифоновден, Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Св. Трифон. Празнуват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 1 февруари или 14 февруари (по стар стил). Празникът се нарича още Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Имен ден празнуват Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Лозена, Гроздан, Гроздьо, Гроздана.

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр. бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той изправя на съд всички по-тачени християни и след като отказват да се отрекат от вярата си загиват мъченически, вкл. и Св. Трифон.

Традиции

На този ден обичаят е да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Още в ранни зори спонката на дома става, за да приготви прясна пита. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Вари се и кокошка, която се препича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Ден на лозаря

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар църковният празник на св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

Успението на св. Кирил Славянобългарски

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.

Празник на влюбените

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Клавдий II Готски.

Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът започва да се чества през XIV в. Още тогава се формира традицията да се разменят ръчно написани любовни послания под формата на сърце.