АРХИВИТЕ СА ЖИВИ : Да си спомним за отец Георги Митов

Отец Георги Митов е роден на 9 януари 1916 г. в село Секирово (ня­кога Балтаджий), близо до град Пло­вдив. Неговият баща – Петър Петров Митов е убит на фронта, където е погребан. За неговото отглеждане се грижи чичо му Арсен Петров Митов. Майка му Мария се жени повторно в Комитови, а по-късно се разболява от психическа болест. Фактически дядо Арсен Митов и баба Бонка – неговата жена – са се грижили за него и са го изпратили за свещеник. Тук има нещо интересно, което се знае от хората. При отпразнуването на така наречената свещеническа сватба, отпред на тържеството са стояли новите му настоятели, т.е. чичо му Арсен и жена му Бонка. Но отец Георги е казал: „Най-отпред искам да застане майка ми, независимо в какво състояние се намира!“

Завършва началното си училище в Секирово. Като малък заминава за Италия, където завършва средното си образование в Италия, в Бреша и Сполето. В Асизи, на 23.10.1932 г. пола­га първите си обети, а вечните си обети на 30.03.1937 г.; пое­ма свещеническата служба в гробницата на Серафичния Отец Франциск на 25 март 1939 г. В Истанбул изучава източен обред. Подобно на събратята си българи, той се завръща в Бъл­гария по молба на монс. Кирил Куртев и служи в енориите от Източен обред. Бил е в село Правдино, община Стралджа. При промяната във формата на управление от монархия към народна власт, всички притежания на Църквата: благотво­рителни дружества, болници, училища, преминават под власт­та на народното правителство; каноническите жилища са иззе­ти, дейността на религиозните ордени и конгрегации е спряна. Свещениците са принудени да живеят по сакрастиите или в камбанариите.

През 1952 г. свещениците биват обвинени в противопоста­вяне на новата форма на управление; някои са осъдени на смърт заедно с Епископа на Никополската Епархия, по-голямата част са изпратени в затвора за десет до двадесет години; един от тях е и отец Георги. На първия общ процес 29.09-03.10.1952 година е записано: Отец Георги Митов – францисканец-конвентуалец, тогава на 32 години, е осъден на 10 години затвор. Бил е в за­твора в Белене, след това в София, където са го посетили него­ви близки и те разказват нещо интересно: „Като ни пуснаха на свиждане и ние, които бяхме все уплашени, без да се усетим, си държахме ръцете скръстени като за молитва. И тогава един от милиционерите се нахвърли върху нас, защото сме стояли със скръстени ръце, което било знак, че и ние сме за затвора. Видя­хме ги, че плетат кошници и при отворените врати на спалните помещения, ако можеше изобщо да се нарекат спални поме­щения, видяхме сламени рогозки, с които ние си закривахме парниците в Секирово. После попитах отец Георги на тези ли рогозки спят и той ми отговори, че това било много добре, от което си направих извод, че е било много по-зле.“

Поради глада, жаждата, травмите и тежките усилия, из­тощен от недохранване, го поразява екземично заболяване. След пускането му от затвора, около 9 години, той отново е на същото си място в село Правдино. Излизайки от затвора, е принуден да се лекува в различни болници, но не постигайки почти никакво или слабо подобрение. Живеел е при много бе­дни условия и за да се изхранва е ходел в местното ТКЗС като поливач. През 1980 г, по съвет на лекари, получава разрешение от Правителството да замине за Рим, за да се лекува. Лечението в Италия му повлиява много добре. Той е един от първите хора, които папа Йоан Павел II при­ема на аудиенция през 1980 г.

Завръща се в България, в с. Правдино, а през месец март 1981, няколко дни преди смъртта си, в Секирово, родното си село, проповядва Божието Слово по време на Пасхалната три­дница, за радост на вярващите. Често казваше: „Ето, прибли­жава се часът; аз трябва да умра скоро“. Така и става. Сестрата Смърт го отвлича в мълчание и внезапно.

В неделя 29 март 1981, ставайки сутринта, е подготвил всичко за отслужване на Светата Литургия; след първия сигнал на камбаната, влязъл в стаята си. Вярващите вече били дошли в определения час. Влизайки в стаята му обаче, някои от тях го откриват бездиханен, добре разположен на леглото, облечен в расо, с кръстосани ръце. Бил е обикновен човек, със стабилна воля, изучавал за кратко време изкуството да свири на орган. Живеел в самота и в истинска францисканска бедност, никога не се притеснявал за утрешния ден. Не рядко в селата се налагало да извършва погребения на починали православни. Погребалната церемо­ния на о. Георги се извършва в град Пловдив от Монс. Мето­ди Стратиев по източен обред. Следобяд хранителят о. Петър Сарийски, заедно с редица свещеници, отслужва Литургия по латински обряд в Секирово, където о. Георги е погребан, в присъствието на роднини и множество вярващи. Бог да води отец Георги към славата на Рая, откъдето той да се моли за своето отечество, докато се засили вярата и се увели­чи броят на свещеническите и монашески призвания.

Отец Георги почива през 1981 г. Погребан е в общия гроб, заедно със свещениците Йосиф Ружин, Венко Кисов, Иван Га­джев и Георги Арлашки.