АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: 350 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ
АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: 350 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ
Преди 350 години през 1674 г. на днешния ден, 23 юли, умира епископ Петър Парчевич. Погребан е в Рим в базиликата „Свети Андреа дела фратя“ пред параклиса на „Свети Франциск“.
След създаването си началното училище в село Балтаджии носи неговото име. През 1923 г. в Пловдив е създаден спортен клуб под името „Български Петър Парчевич Клуб – Пловдив“. Основната му членска маса е от католическата общност в Пловдив и околностите му. Клубът съществува до 1945 г. По настояване на жителите на село Антраниково от 1943 г. то носи името на епископа. По-късно е квартал на град Раковски. През лятото на 1959 г. (преди 65 години) в Секирово е открит стадион „Малчика“, който днес носи името на епископа. Три училища: в Пловдив, Раковски и Чипровци, са кръстени на него. В дворовете на последните две са издигнати и негови паметници. Улици в градовете София, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Ямбол, Раковски и Свищов носят неговото име. Планински рид в Брезнишко възвишение на остров Гринуич от групата Южни Шетландски острови, Антарктика също е кръстен на епископа.
Петър Парчевич – най-великият българин на 17-ти век
Образование, дипломатически мисии, начало на българското Възраждане
Петър Парчевич е роден през 1612 г. в гр. Чипровци, в стария знатен род Кнежевичи – Парчевичи. Само на 11 години е изпратен да учи в гр. Лорето, Италия.
По-късно продължава образованието си в гр. Рим, където през 1637 г. завършва висшето си образование, като става първият българин доктор по гражданско (римско) и католическо право.
Говорел е отлично гръцки, латински, италиански, влашки и арменски език.
След завръщането си в България през 1643 г., Парчевич става свещеник, а година по-късно секретар и помощник на Марциоанополският архиепископ в гр. Бакъу, Влахия.
Чрез своя пост той обикаля земите от днешна Молдова до Североизточна България и провежда много дипломатически мисии, с които търси подкрепа за освобождаването на християнските народи в Османската империя.
Петър Парчевич е назначен от папа Александър VІІ-ми за Марцианополски архиепископ през 1656 г. Малко след това взема участие в организиране на въстание с подкрепата на Влашко, Молдова и Хабсбургската монархия, което се оказва неуспешно.
По време на мисиите си Петър Парчевич влошава здравето си и вследствие на тежко заболяване е отстранен от архиепископския си пост през 1661 г. Заема дребна църковна служба в гр. Оломоуц (днешна Чехия).
През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла, в същата година става апостолски викарий на Молдова и остава там до 1673г., когато предприема нова мисия, целяща кръстоносен поход срещу Османската империя. По време на тази своя мисия, Парчевич не пести сили и посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.
Идеите му представляват началото на българското национално Възраждане, но за съжаление дипломатическите му опити остават неуспешни.
Въпреки това, те оказват влияние върху националноосвободителния дух на българския народ.
Петър Парчевич почива на 23 юли 1674 г. в Рим. С това се слага край на мечтата му да види България свободна.
След кончината му, през 1688 г. в родния град Чипровци избухва въстание на българските католици, а потушаването му принуждава местните жители да се преселят из цяла Европа, най-голямата част в района на Банат.
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
