Св. Св. равноапостоли Константин и Елена

Обреди и традиции
Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.
Според народния календар денят на светците отбелязва края на пролетта и прехода към лятото. В аграрен план това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики са свързани с езическия култ към огъня и слънцето, чиито християнски „заповедници” са св. Цареи – Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); курбанът-жертва.
В чест на св. Константин и майка му св. Елена жените пекат обредни курбани – ако някой от родата е прекарал тежка болест или премеждие. Мъжете, които си харесат булка на 21 май, са късметлии – съпругите им ще са отлични домакини и ще им раждат синове.

На много места в този ден се правят „подници„, а невестите изнасят чеиза на слънце. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал” и затова се чества за предпазване от градушка. Изследователи определят играта върху жарава на 21-ви май като слънчева магия – обредност, свързана с култа към Константин-Хелиос и по-късно със св. св. Константин и Елена; с огнената същност на Сина-Слънце/Огън на Великата богиня майка Сабазий, носена от трако-фригийската етнокултурна общност.

21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава. Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българе, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.
Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души. Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.

В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Исторически данни
Първоначално, от 306 година, Константин управлява в северозападната част на Римската империя, която по това време е разделена между няколко владетели. От 324–та е начело на цялата империя. Роден е в Ниш, Вардарска Македония. Отгледан във времена на ожесточени гонения срещу християните, той е първият владетел, който с едикт през 313 г. слага край на преследването им в западната част на империята. В източната част през 311 г. такъв едикт издава император Галерий в Сердика /днешна София/.

Управлението на Константин е повратна точка за развитието на християнската църква. Той е и първият римски владетел, приел християнската вяра. Недолюбван по тази причина в Рим, през 324 година Константин обявява решението си да превърне един град край Босфора – Византион, в Нов Рим. Избира го главно заради стратегическото му местоположение и предприема мащабна строителна кампания в него. На 11 май 330 г. официално го провъзгласява за новата столица на Римската империя. След кончината му в 337 година градът е преименуван на Константинопол и остава столица на Византийската империя повече от хилядолетие. По време на своето управление император Константин подкрепя финансово Христовата църква, строи християнски храмове, дава привилегии (например освобождаване от определени данъци) на духовенството, назначава християни на високи постове.

Заради огромния си принос към християнството е удостоен с титлата „Велики“. В източното християнство понякога е наричан „13–ият апостол“. За богоугодните дела на Св. Св. Константин и Елена разказва отец Климент Харизанов от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

„Това са действително едни от най-почитаните светци в Православната църква. Църквата ги нарича равноапостоли, което означава, че тя оценява изключително високо техния живот и техния подвиг, сравнявайки ги със Светите апостоли, защото те наравно с тях са се потрудили за разпространение на Христовото евангелие в света. Свети Константин е роден към 270 г. и е живял по време на последното, най-жестоко и кърваво гонение срещу християните в Римската империя. Майка му, Света Елена, е била християнка и вероятно тя е възпитавала своя син в християнски дух.

В 313 г. император Константин издава знаменития Милански едикт, с който признава християнството за позволена религия, а към края на ІV век, вече при Теодосий Велики, то става официална религия в империята. Любопитно е, че именно Константин издава указ, с който обявява неделята за почивен ден в своята империя. Най-великото дело на майката Св.Елена е, че тя успява при поклонническото си пътешествие по стъпките на Спасителя из Светите земи да намери кръста Господен, който е бил заровен на Голгота.”

Цар Константин (274 – 337) царувал в Рим и Византия – Цариград. По негово време през 313 година се обявява свободата на християнската вяра – християнството става официална религия. Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 година в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата “Св. Апостоли” в Цариград. Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.
Християнският култ към св. св. Константин и Елена е формиран постепенно и няма данни кога точно Константин е канонизиран от православната църква за светец (в католическия календар той не фигурира, а света Елена се почита от католиците на 18 август). Майката на Константин се свързва с намирането на Честния кръст още в края на ІV век. Названите с християнски светци стари божества отбелязват и периоди от движението на слънцето.