„В „Апотеоз“ всяко стихотворение е като картина, в която се разгадават дълбоки човешки чувства и стремежи. Тя се явява не просто книга с поезия, а дълбок и проницателен душевен разговор с читателя, разкриващ емоциите и смисъла на живота чрез изкуството на поезията.
Поетът изразява дълбока емоционална зависимост от възлюбената, той успява да превърне обикновени моменти като виждането на очите на любимия в нещо изключително и вълнуващо…“