АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: На 12 юли се навършват 25 години от кончината на отец Недялко Романов
АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: На 12 юли се навършват 25 години от кончината на отец Недялко Романов
Недялко Франчешков Романов със светското име: Петър е католически свещеник, конвентуалец. *
Петър Франчешков Романов е роден на 5 септември 1911 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски), в католическо семейство, дало много свещеници на Църквата в България – епископ Иван Романов е негов чичо.
Религиозното си образование получава в Асизи, Италия при отците-конвентуалци и в техния колеж Серафикум в Рим. Полага вечните си обети на 6 януари 1933 г. Ръкоположен е за свещеник на 2 септември 1934 г. в Асизи.
Започва да служи в Серафимската провинция Умбрия и в Асизи. През 1942 г. се завръща в България и преминава към източния обред. В продължение на почти 30 години служи в енориите в Покрован и Кобилино в Южна България. По време на тоталитарния режим е бил принуден 15 години да работи в горско стопанство, за да се издържа, като през това време е изпълнявал и всичките си свещенически задължения. Бил е осъден на 1 година затвор, заради „неуважително отношение към народната власт“.
От 1970 г. е духовник в Никополската епархия, първо няколко години служи в енория „Свети Архангел Михаил” в село Трънчовица. След това е назначен за енорийски свещеник на енория „Пресвета Троица” в село Асеново, където служи повече от 20 години, до смъртта си.
Умира на 12 юли 1999 г. в болницата в Плевен. Погребан е в родното си място Секирово. През 2010 г. в енорийската църква в Асеново е поставена паметна плоча от признателните миряни за неговото служение в енорията.
Споменът за този изключителен човек ще бъде вечно жив в Асеново. През 2010 г. в църквата „Св. Троица” бе поставена и осветена негова паметна плоча – в знак на благодарност и уважение към делото му и като наследство за бъдещите поколения. А на всяка годишнина от раждането му за Вечния живот, се отслужва литургия за него и за благодарност към Бога, че е изпратил такъв духовен пастир.
Източник: https://bg.wikipedia.org/
* Орденът на конвентуалците е римокатолически монашески орден, клон на Францисканския орден, по-известен като Отци францисканци-конвентуалци, също Малки братя конвентуалци и Сиви монаси.
История на Обществото
Орденът на Малките братя конвентуалци е сред трите ордена на папското право, които днес съставляват Францисканското семейство. От самото начало на създаването му от св. Франциск е братство, в което всички имат еднакви права и задължения.
През 1274 г., след смъртта на Генералния настоятел – св. Бонавентура, между „братята на общността“ и „спиритуалните братя“ настъпва различна интерпретация на францисканския начин на живот, наследен от св. Франциск. В началото на XVI в. папа Лъв X с булата „Ite vos” (превод на български език – „Отидете”) разделя Ордена на Обсерванти, Конвентуалци и Капуцини. Всеки един Орден притежава собствен Генерален настоятел и собствена структура.
Днес Малките Братя Конвентуалци обслужват базиликата „Св. Франциск“ и манастира „Сакро-Конвенто“ в Асизи. Важни центрове за теологични науки са Теологичния факултет „Св. Бонавентура“ в Рим и Теологичния институт „Св. Антони от Падуа“.
Българи-конвентуалци
Началото на присъствието на ордена в България е свързано с отец Йосиф Кривчев. От началото на 20-те години на ХХ век към конвентуалския манастир в цариградското предградие „Бююк дере“ е открита семинария, специално предназначена за българи. По това време там се подготвят десетина деца, главно от павликянските села край Пловдив. През 1929 г. учебното заведение е закрито, а семинаристите са прехвърлени в Италия, където в следващите години пристигат новите кандидати на ордена. В навечерието на Втората световна война някои от първите българи-конвентуалци се връщат в България и се включват активно в живота на църквата, но не в Софийско-Пловдивската епархия, а като енорийски свещеници в униатски села.
Отците Йосиф Кривчев, Петър Сарийски, Иван Гаджов и Недялко Романов са живеели в България между 1950 и 1990 г. Повечето от тях служат в източнокатолическите енориите до 1964 г. Поради липса на свещеници, около 1964 г. те са назначени в латинските енории в Северна България. В периода 1977 – 1990 г. при тях се подготвя за свещеник Петко Христов, който през 1990 г. дава първите си обети в ордена, а вечните – на 15 декември 1993 г. На 18 октомври 1994 г. е избран за Никополски епархиен епископ – първият български епископ-конвентуалец. След 1990 г. в България се завръщат отците Максимилиян Балабански, Георги Арлашки, Симеон Луков и Георги Елдъров. Тяхното завръщане е свързано също с липса на свещеници.
Източник: https://bg.wikipedia.org/
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
