ПАВЛИКЯНСКА ЛИТЕРАТУРА (1 ОТ 8 ) – ПАВЛИКЯНСКИ КНИЖОВНИЦИ

Под понятието павликянска литература се разбират произведенията на католически книжовници, писани на павликянско наречие и религиозни произведения на български католически духовници от павликянски произход. Тези произведения се разпространяват предимно в пределите на Пловдивските павликянски села през XVIII и XIX век. Наименованието „павликянска“ идва от името на диалекта, на който са написани и няма нищо общо с религията на павликяните.

Водещи павликянски книжовници са Павел Гайдаджийски (Дуванлията) и Петър Ковачев (Царски) през XVIII в. и Яко Яковски, Йосиф Арабаджийски, Маурицио де Кастелацо и Едуард Валпа през XIX в. Произведенията им са написани на павликянско наречие с латински букви. Голяма част от произведенията на павликянски книжовници, като например молитвениците, са съставени за използване от миряните в България.

Има много творби, останали от Павел Дуванлията. Най-ценната от тях е книжката „Песни духовни“. През 1775 г. съставя сборник, в който са включени молитви, религиозни хърватски песни в български превод, както и стихотворения, написани на латиница от българи-католици на български език. Превежда и създава много песни, които се употребяват в богослужението. Автор е на песента „Ново слънце“. За първи път в историята на българската поезия Павел Дуванлията оценява народната песен като извор на художествени ценности. В ръкопис се съхранява и сборника с религиозни химни – „Книга, писана за Матея Пенчов от Амбарли да се учи и да учи и други“, 25 октомври 1775 г. Творбите на Петър Ковачев са с разнообразно съдържание: поучения в религиозна нравственост, жития на светци по Римокатолическия календар, стихотворения на религиозни теми (Песен на „Блажена Девица Мария“, 1773 г.), съчинения по свещена и църковна история.

Една от книгите на Яко Яковски е била използвана като домашен буквар от павликянското население в Пловдивско. Едуард Валпа е съставил обширни италиано-български и българо италиански речници. Написал е „Българска граматика на италиански“, „Кратка история на Пловдивската католическа мисия“. През 1862 г. преподавателят по латински език към енорията в Пловдив унгарецът Андрей Пастори издава първия български учебник по италиански език. Той също е автор на първото латинско описание на българския език.

Към павликянската книжнина спадат и четирите известни преписа на Паисиевата „История славянобългарска“ на павликянски диалект в Пловдивско. Те са известни като Павликянски преправки на „Царственика“, поради това че те се базират на първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“ – „Царственика” на Христаки Павлович, издадена през 1844 г. в Австро-Унгария. Преписите са направени с използване на латинска азбука за запис на павликянския диалект.

След назначаването на отец Едуардо Валпа за енорист на енорията в пловдивското католическо село Калъчлии през 1845 г. той се заема да напише „История на българския народ“. Творбата известна като Първа павликянска преправка (преработка) на „Царственика“ – Zaropismo ili Istoria balgarska, включва три тетрадки общо 36 листа с по 32 реда текст на лист.

През 1849 г. също в село Калъчлии отец Валпа прави втори препис с множество допълнения от други извори (византийски хронисти и западноевропейски автори). След Втората световна война голяма част на архив на католическата енория е предаден в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. Така двата преписа на отец Валпа попадат в Националната библиотека.

Пръв изследва павликянската литература проф. Милетич в края на XIX и началото на XX в. След него тя е обект и на други изследвания през XX в.

Изследване на павликянската литература в началото на XXI в.
· Произведението „Кратка българска граматика на латински език“ на Андрей Пастори е изследвано и е факсимилно издадено през 2013 г. с превод и коментар на немски и на български от Кирил Костов и Клаус Щайнке. Послесловът от Зигрун Комати представя средата, в която е създаден текстът.
· През 2020 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН издава ръкописа на българско-италианския речник на отец Маурицио де Кастелацо заедно с езиковедско изследване на д-р Магдалена Абаджиева.
· Пред 2022 г. дългогодишният преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ проф. Петко Димитров Петков издава българската история на отец Едоардо Валпа. Тя представлява филологическо изследване и издание на павликянската българска история от 1849. Това е първо пълно издание на този паметник на павликянската книжнина. Изследването е много подробно, детайлно и достига до някои много интересни изводи, още повече, че наред с павликянския текст е изследван и публикуван и Царственика на Христаки Павлович. Разгледано е представянето на българската история в Царописмо в контекста на желанието на автора й – отец Едоардо Валпа, а то е – „да приобщи енориашите си към духовните търсения на българите от онази епоха“. Включен е подробен анализ на правописа, на фонетичните особености на текста, фонетиката и лексиката. Книгата съдържа над 400 страници.