Статия на Радио ВАТИКАНА за годишнината на църквата „Успение Богородично“ в село Житница
Статия на Радио ВАТИКАНА за годишнината на църквата "Успение Богородично" в село Житница
100-годишен юбилей на църквата "Успение Богородично" в село Житница
„Нека бъдем живи камъни на този храм, на църквата, която постоянно се изгражда“.
Този бе призивът на монсеньор Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската епархия, по време на тържествената света литургия по повод 100 години от освещаването на храма „Успение Богородично“ в село Житница.
Юбилеят бе тържествено отбелязан с благодарност и възхвала към Бог за хубавия храм, за силната вяра, която е вложил в душите на житненци и за свещениците и монахините, които са родени и са служили в енорията.
Със Софийско- Пловдивския епископ съслужиха монсеньор Христо Пройков, епископ на Софийска епархия св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България и монсеньор Румен Станев – помощен епископ на Софийско-Пловдивския диоцез. Литургичната радост бе споделена още от монсеньор Джорджо Кеца – съветник в Апостолическата нунциатура. В красивата енорийска църква на Житница дойдоха, за да участват светата литургия за юбилея, множество свещеници от страната и чужбина, сестри от различни конгрегации и много верни.
Съпричастни на празника на енорията бяха и редица гости, сред които кмета на Община Калояново, кмета на Община Раковски, кмета на с. Житница и други представители на местната власт. Още Джузепе ди Франческо, почетен консул на Република Италия в Пловдив, Богдан Паташев, богослов и дипломат, Емануил Паташев, генерален секретар на Каритас България, Димитър Ганчев, главен редактор на българската секция на Радио Ватикана, настоятелката на сестрите Францисканки сестра Антония Пирипитси, доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоана“.
В началото на светата литургия, енорийският свещеник отец Борис Стойков развълнувано приветства всички в този важен ден както за енорийската общност, така за Софийско- Пловдивската епархия и за цялата църква в България. Той подчерта, че 16 септември 1923 г. е бил ден на всенародно ликуване за Житница и близките енории „и днес след 100 години история – подчерта той, ние, потомци на строителите на тази величествена сграда посветена на Бога, със същия възторг празнуваме този юбилей и благодарим на Бога за дарените благодати над общността и Го молим да изпрати своя Бащински благослов над нас“.
Проповедник по време на светата литургия бе Н.В.Пр. монсеньор Георги Йовчев. В своето размишление той обърна поглед към историята на енорията през тези 100 години. „Нека бъдем живи камъни на този храм, на църквата, която постоянно се изгражда“, призова Софийско-Пловдивския епископ. Въпреки всички преследвания, вярата се запазва чиста и неопетнена и по този начин всеки член на църквата е член на Христовото царство, на славата Божия, която ще се открие на всеки от нас- подчерта той и в заключение призова верните да се молят за него и за всички, за да бъде триумфът на църквата пълен.
След падането на комунистическия режим Житница е дала пет свещенически звания: отец Иван Топалски, ръкоположен през 1998 г., отец Румен Станев, ръкоположен през 1999 г. и понастоящем помощен епископ на диоцеза, отец Милко Топалски, ръкоположен през 2005 г., отец Недялко Начев, ръкоположен през 2008 г. и отец Венцислав Николов, ръкоположен през 2010г., а също и сестра Елка Станева, която при даването на вечните си обеди през 2010 г. е първото звание от петдесет години насам от мисията в Житница след сестра Клодин, леля на отец Иван и отец Румен.
Монсеньор Румен Станев също се обърна към присъстващите: „Този храм е построен за по-голяма слава на Бога и от тук да получаваме светлината“, изтъкна той и продължи размишлението си с паралел между живота на Дева Мария и живота на църквата. „Радостта идва когато ние сме с Бог. Ако се уповаваме на Божието провидение тогава сърцето ни ще бъде изпълнено с радост и ще можем да пеем: душата ми величае Господа и духът ми се възрадва в Бога Спасителя Мой“, изтъкна монсеньор Румен.
Епископ Христо Пройков в своето слово към присъстващите честити прекрасния юбилей от името на Епископската конференция на Католическата църква в България. „Най-големият подарък, който ние, съвременници след 100 години имаме, са званията, които са излезли от тази енория и можем само да се радваме и да благодарим, но и да се молим за добри и свети семейства, за повече бракове в този храм, за повече кръщения и ръкоположения, за да се окаже малка църквата и след още 100 години да се построи по-голяма. Бог да бъде с Вас и да благослови Вашите семейства“, завърши приветствието си монсеньор Христо.
От името на Негово Величество Цар Симеон II, поздравителен адрес отправи доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоана“. Той поднесе от негово име дар – свещено изображение на Божията Майка – като призова тя да бди над България.
Верните имаха и радостта да чуят приветствените слова на монсеньор Джорджо Кеца, който от името на Апостолическия нунций и лично от свое име насърчи присъстващите да вървят в светлината на Господ и Неговата воля. „Най-доброто пожелание, което мога да Ви отправя е това: бъдете Мариино село, за да може да се стремите да сте като Нея, свети и непорочни. С думите: „За това Ви приканвам да гледате към Нея и възклицавате: Света Марио, моли се за нас“, завърши словото си монсеньор Джорджо Кеца.
Към присъстващите също се обърна с поздравителни думи и гост свещеник от Стар Бешенов, Румъния.
Допълнителна красота на вълнуващото литургичното тържество донесе и изпълнението на хористите под ръководството на Милко Петров, родом от село Житница, органист на църквата в Житница и журналист в БНР – Радио Пловдив.
Тъй като не всички можаха да влязат в храма, верните имаха възможност да наблюдават и участват в светата литургия и чрез поставените монитори на обновеното и красиво площадно пространство пред църквата, а повеят на вятъра красиво полюшваше знамената на Република България и Ватикана, спуснати от двете камбанарии. Светата литургия бе излъчвана и в социалните медии чрез страницата на Радио „Аве Мария“ във Фейсбук.
След края на светата литургия, Софийско-Пловдивският епископ благослови новата статуя на Дева Мария, която се намира на обновения площад пред църквата. След това всички имаха възможност да видят презентация, с която бяха припомнени по-важните моменти от 100-годишната история на енорията. Чрез нея верните можаха да си спомнят за много свещеници, монахини и други хора с добра воля, които са служили в Църквата и са дали своя ценен принос за изграждането на Божието Царство на земята.
Чудесното изпълнение на Представителния духов оркестър на Военновъздушните сили на Република България донесе допълнително хубаво настроение у присъстващите. Това бе и музикален мост към миналото когато при освещаването на храма през 1923 г. е свирил духов оркестър. След това деца от енорията изпълниха стихотворения, посветени на Житница. Програмата на честването продължи с изпълнение на народна музика.
Църквата „Успение Богородично“ в с. Житница е дълга 40 м. и широка 18 м. На тържествения ден 16 септември 1923 г. монс. Винкенти Пеев с почти всички свещеници от диоцеза освети църквата, посветена на „Възнесение Богородично”… (пише Любомир Милетич, виден български учен и интелектуалец от края на XIX и първата половина на ХХ век).
В периода 2019-2020 по инициатива на енорийския свещеник отец Борис Стойков с всеотдайната помощ на енориашите и на местния бизнес, се извършва основен ремонт на храма с нова декорация на интериора и обновено олтарно пространство с гранитна настилка. На 8 декември 2021 г. е осветен нов орган и нова статуя на Дева Мария. Това е първият дигитален орган в България. Произведен е от американска фирма, има 28 регистъра и може да звучи по четири различни начина. Статуята на Дева Мария, част от интериора на църквата, е истинско произведение на изкуството. Тя изобразява Успението на Дева Мария, или по-точно отнасянето ѝ с тяло и душа в небето. Това е момента, в който Божията майка вижда своя син в Божието Царство и затова нейното лице излъчва едновременно радост и почуда. Ръцете ѝ, които са леко отворени и протегнати нагоре, изобразяват нейния устрем към Бога. Статуята е разположена в специална рамка, която в религиозното изкуство се нарича „мандорла” (на италиански: „бадем“, символ на тайната на Христос, който крие божествената природа в човешката, както плодът на бадема е затворен в черупката), т.е. бадемовиден ореол от светлина. Лъчите също са част от композицията. Те са символ на божествената красота на Божията майка. Статуята е окачена в средния кораб на църквата на 8 метра височина. По случай 100-годишнината на храма, площадното пространство пред него е благоустроено: в централната му част е поставен монумент на Дева Мария от мрамор, а орнаментиката му е в духа на площадите в големи европейски градове.
Източник: https://www.vaticannews.va/
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!