Възпоменание на светите мъченички Вяра, Надежда, Любов и света София и свети Алфонс Мария де’ Лигуори

Днес, 1 Август 2024 г., католическата църква възпоменава светите мъченички Вяра, Надежда и Любов и света София! Освен това днес също възпоменаваме и свети Алфонс Мария де’ Лигуори!

Св. София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си „София„, което значи „премъдрост„. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: „Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората – Надежда, а най-малката – Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това – християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги. Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

Свети Алфонс Мария де’ Лигуори

На 1 август Католическата Църква чества един от най-големите светци – юриста, богослова, епископа и основателя на монашески орден св. Алфонс Мария де Лигуори, роден на 27 септември 1696, преселил се във вечността на 1 август 1787 г., канонизиран през 1839 г. и обявен за църковен учител («доктор на Църквата») през 1871 г. Св. Алфонс е известен и с една от най-обичаните италиански коледни песни “Tu scendi dale stelle” (ит. «Ти слизаш от звездите»).

По време на една генерална аудиенция, състояла се на 30 март 2011 г., Папа Бенедикт XVI описа св. Алфонс като „свят църковен учител“ и „прочут богослов и учител в духовния живот, най-вече за обикновените хора“.

След брилянтна адвокатска кариера, произхождащият от заможно и аристократично неаполитанско семейство Алфонс решава, най-вече заради ширещата се в юридическите срещи корупция, да стане свещеник. И всичко това против волята на собствения му баща. След като е ръкоположен през 1726 г., той постъпва в епархийната конгрегация на апостолските мисии. Заема се с евангелизацията и служи като катехет сред най-низшите слоеве на неаполитанското общество. И делото му дава плодове: в най-бедните квартали на Неапол непрекъснато се увеличават групите от хора, които вечер се събират в частни домове или магазини, за да се молят и да четат Божието Слово под ръководството на св. Алфонс и други свещеници. Впоследствие, по настояване на местния епископ, тези срещи започват да се провеждат в параклисите на града, и така те се превръщат в извор за морално възпитание, социална рехабилитация и взаимопомощ сред бедните. В един момент като резултат почти спират кражбите, дуелите и проституцията.

Въпреки че социалният и религиозен контекст на времето, в което живее св. Алфонс, се различават от днешния, „делото на параклисите“ е образец за мисионерска дейност, „от което и ние можем да се вдъхновим за една нова евангелизация, особено сред бедните, с цел да изградим справедлив, братски и солидарен съвместен живот“, каза по този повод Папа Бенедикт XVI по време на вече споменатата от март 2011 г. аудиенция, посветена на св. Алфонс.

През 1732 г. св. Алфонс основава Общността на Пресветия Изкупител, известна още като Орден на редемптористите. Редемптористите се превръщат в истински мисионери, достигащи до най-отдалечените села, където отправят горещи призиви към хората да се обърнат и да станат последователни в християнския си начин на живот. Редемптористите и до ден-днешен продължават тази своя мисия, завещана им от светия основател – да евангелизират, в това число и с нови форми на евангелизация и апостолат.

Ако отново се върнем към генералната аудиенция на Папа Бенедикт XVI от март 2011 г., посветена на св. Алфонс, си струва да припомним още няколко бележки на Папата. Тогава Бенедикт XVI подчерта актуалността на учението на Свети Алфонс, за когото титлата църковен учител е особено подходяща заради богатото му морално-богословско учение. Поради това Папа Пий ХІІ го обявява за покровител на всички изповедници и морални богослови. Свети Алфонс прави балансиран и убедителен синтез между изискванията на записания в сърцата ни, разкрит напълно от Христос и тълкуван с авторитет от Църквата Божи закон и динамиката на съвестта и свободата на човека. Той не се уморява да повтаря, че свещениците „са видим знак на безкрайното милосърдие на Бога, който прощава на духа и сърцето на грешника, за да се обърне и да промени живота си”.

„В нашето време, когато има ясни знаци за загуба на съзнанието, както и знаци за известна липса на уважение към тайнството изповед, учението на Свети Алфонс е много актуално.” – казва Папа Бенедикт XVI през март 2011 г.

Свети Алфонс изтъквал необходимостта от молитва, която позволя на човек да се отвори за благодатите на Бог, за да върши всеки ден Божията воля и да реализира собствената си святост. Той подчертавал особено стойността на посещението при Светите дарове. Духовността на Свети Алфонс е „изключително христологична, концентрирана върху Христос и Евангелието”. Именно защото духовността му е христологична, тя е и Мариина. Този светец е „пример за ревностен пастир, покорявал душите с проповедите си и раздаването на тайнствата, с начина на действие, белязан от доброта, произхождаща ог нежната, дълбока връзка с Бог”. Свети Алфонс подчертавал като Свети Франциск Салски, че светостта е възможна за всеки християнин.

Честит празник на всички празнуващи!