Скоро излиза втората стихосбирка на Петър Хамбарлийски озаглавена „Апотеоз“

От издателство „Многоточие“ съобщиха чудесна новина. Поетът Петър Хамбарлийски съвсем скоро ще издаде втората си стихосбирка, която е озаглавена „Апотеоз“. На 14 октомври, 2023 г. Петър Хамбарлийски представи първата си стихосбирка „Имена погребани от вечността“. Тогава той загатна, че подготвя и втора стихосбирка, която ще бъде посветена на любовта. Редактор на стихосбирката ще бъде Ивелина Цветкова, тя споделя, че срещата с поезията на Петър Хамбарлийски през 2022 г. не е била случайна, когато той изпраща свое стихотворение за участие във Втори международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“. Ирена Цветкова, която е организатор и журиращ успява да открия не само дълбочина в поезията на Петър, но и харизматична оригиналност. Редакторът представя стихосбирката по следния начин:

„Апотеоз“ е книга, която прониква във вътрешния свят на поетичния израз с интензивна емоционалност и философска прецизност. Разглеждат се теми на любовта, мечтите и търсенето на смисъл в ежедневието, съчетани със символика и лични размисли. Поетът изразява дълбока емоционална зависимост от възлюбената, той успява да превърне обикновени моменти като виждането на очите на любимия в нещо изключително и вълнуващо. Чрез съчетание на мечти и реалност, поетът изразява надеждата си, че любовта и мечтите могат да станат реалност. Тоналността на стихотворенията е интимна и чувствена, като всяка дума е избрана внимателно, за да предаде дълбочината на чувствата. Чрез играта с образи и символи поетът създава моменти на красота и съблазън. „Апотеоз“ не само, че предлага стихове, но и създава поетична атмосфера, която приковава вниманието. Всяко стихотворение е като картина, в която се разгадават дълбоки човешки чувства и стремежи. Изживяването на любовта, както и нейното въздействие върху самия поет, са централни мотиви в „Апотеоз“. Тя се явява не просто книга с поезия, а дълбок и проницателен душевен разговор с читателя, разкриващ емоциите и смисъла на живота чрез изкуството на поезията. Стихотворението „Нека те науча“ дълбоко навлиза в темата на любовта и надеждата. Поетът тук използва нежни образи, за да изрази своето желание и вълнение пред лицето на любимия човек. Първите два стиха – „Нека теб да види / за надеждица последна – взорът ми.“ – създават усещане за последен шанс и отчаяна надежда. Поетът иска последният му поглед да бъде насочен към обекта на неговите чувства, което подчертава интензивността на емоцията и значимостта на този момент за него. Продължението пък – „И нека румен мъх обвие – / прекрасен той – страните ти!“ – добавя допълнителен слой на красота и нежност. Образът на „румен мъх“ е особено интересен, защото той съчетава природния елемент с човешката красота, създавайки визия за нещо естествено и същевременно изключително. В следващите два стиха – „С ръцете си дъга / окол врата ти искал бих да сключа.“ – поетът използва метафората на дъгата, която е символ на красота и хармония, за да опише своето желание да прегърне любимия човек. Тази метафора допълнително подчертава стремежа към съвършенство и пълнота в любовта. Последният стих – „А миг прекрасен бе сега – / чети ме, за де те науча…“ – завършва стихотворението с усещане за изпълнена мечта и споделен момент. Поетът се обръща директно към любимия, призовавайки го да го „чете“, тоест да разбере и почувства неговите емоции и мисли. Темите на надеждата, красотата и желанието са вплетени по начин, който ангажира и вдъхновява. Съчетанието на нежни метафори и директни обръщения създава интимна и емоционална атмосфера, която прави стихотворенията изключително въздействащи. Стихотворението „Скърбяща“ също демонстрира силния емоционален заряд и майсторското използване на езика, което характеризира този сборник. В първите два стиха – „По лика ти изписа се тревога, / но що небето значи без звезди?“ – поетът описва тревогата на любимия човек, като я сравнява с небето без звезди. Тази метафора подсилва усещането за празнота и липса на красота в света без присъствието на звездите, които в случая са метафора за радост и надежда. Следващите два стиха – „Поглеждам те, и аз каквото мога / красиво виждам – щото си и ти.“ – показват как, въпреки тревогата и болката, поетът вижда красота в своя любим. Това отразява позитивната перспектива на автора, който намира светлина и красота дори в трудните моменти. „И нека бъде твоят траур днеска / сам прекрасен миг, и бързотечен.“ – тук поетът изразява желание траурът на любимия човек да бъде кратък и мимолетен, като едновременно с това признава неговата значимост и красота. Това показва съчувствие и разбиране, както и надежда за бързо преодоляване на трудностите. Последните два стиха – „Да, тъжи! Аз в очите ти фиеста / виждам, живота – щото е песен.“ – са край с оптимистична нота. Поетът признава правото на любимия човек да тъжи, но същевременно вижда в очите му празник и възприема живота като песен. Това е красиво напомняне за преходността на болката и вечната красота на живота. Стихотворението разкрива дълбокото съчувствие и любов, които поетът изпитва към своя любим. Той успява да предаде своята подкрепа и разбиране, като същевременно подчертава красотата и радостта, които вижда в любимия си човек. Чрез използването на метафори и позитивни образи, авторът създава усещане за надежда и утеха.