Цончо Ганев и Славчо Крумов, двама бележити статистици, нахлули днес в Националния статистически институт да поискат „истината за инфлацията“
Цончо Ганев и Славчо Крумов, двама бележити статистици, нахлули днес в Националния статистически институт да поискат „истината за инфлацията“, за да могат да я изчислят сами и да я предоставят на хората. Окуражителното е, че редом до тях на протеста им за истината за инфлацията е имало има-няма 10-20 човека.
Като бивш вицепремиер, който отговаряше за НСИ, ми е важно да кажа, че в НСИ работят сериозни и отрудени хора с опит и следвайки всички европейски методологии, често за прекалено малко пари, тъй като държавата години наред не успяваше да отдели достатъчно финансиране за сфера, която иначе в момента по света бута огромна част от най-иновативните сектори – статистическия анализ и работата с данни.
Най-лесният път към края на цивилизованите общества, по който сме се запътили на много места напоследък, е да започнем саморазправа с информацията и данните, които не ни харесват – да спорим със статистиката за цените, да спорим с лекаря, че не ни е толкова висока температурата, да спорим с прогнозата за времето и така нататък. То може да ни отпусне напрежението за малко, но няма да ни подобри общото състояние, освен състоянието на духа. В този смисъл на призивите, че „ще ви запалим“, се надявам да се самосезира някой съвсем скоро.
В същото време, добре е да правим разлика между две важни неща. Съвсем възможно и реалистично е инфлацията в страната на годишна база да не е много висока, а ценовото РАВНИЩЕ да е високо – това означава, че цените като ниво не са се променили за даден период, но са високи за стандарта на живот на хората (и то не от вчера). Мисля, че като потребители можем със сигурност да отсъдим, че второто е вярно в България – най-просто сравнение между цените в супермаркети в България и Западна Европа на някои групи стоки го показва.
Зад това може да има множество причини – недостатъчно конкуренция, нелоялни практики, високи разходи и всякакви други причини, които трябва държавата по-сериозно да захване и да бори. Тук със сигурност КЗК и други институции трябва да имат основна роля и има различни видове регулации и интервенции, които се прилагат по света, за съжаление със смесен успех. Освен това е съвсем възможно и някои специфични стоки да са се качили в последния месец не с 2%, не с 3%, а с 20%. Първоначално те дори няма да променят средногодишната акумулирана инфлация с много, но постепенно ще я бутат нагоре, ако не претърпят корекции надолу. Ако те са малка част от кошницата ни, няма да усетим тази разлика, но ако са сериозна, това е удар по реалната възможност за потребление на домакинствата. И е съвсем нормално домакинствата да търсят начини да реагират на това – както виждаме и в съседните на нас страни по най-различни начини, без значение дали са в еврозоната, в ЕС или не.
Автор: Атанас Пеканов
