Село Болярино се намира на 35 км. източно от Пловдив. Разполага се между два продълговати баира.

Преди Освобождението селото се е наричало Бейкьой. От август 1934 г. селото се нарича Болярино. МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бей кьой (на турски: Bey-köy) на с. Болярино.

Преди Освобождението е било малко турско село, в което са живеели двама богаташи. Единият – в южния край на селото се казвал Гяур Бей, защото знаел много добре български и братята му по вяра го нарекли Гявур Осман. Другият живеел в северния край на селото и се казвал Кара Бей.
Селото било разделено на две махали – тази около джамията се казвала Бейкьой, а в северната част била махалата Карабейкьой. Местните турци се занимавали със скотовъдство.

Около 1870 г. в южния край на селото, като аргатин при богатия турчин Гявур Осман се преселва Иван Кравев от село Рахманлий. Той участвал в четата на Добри Войвода. След Освобождението Иван Кравев отново се връща в Бейкьой, но турците бягат към Цариград. Гявур Осман също се готвел да напусне родното си село. От него Иван Кравая купува почти на безценица 50 уврата (сега 100 дка) земя, взима и дворното място на Осман и окончателно се заселва в Бейкьой. Постепенно към селото прииждат и други заселници – общо 51 рода.

Турците си имали свое училище, където ходжата е обучавал турските деца. След изселването им, Брезовският окръжен училищен инспектор, започнал да настоява пред българите, да открият свое училище. Майстор бил Димо Трифонов от с. Дебър (Македония). Изграденото училище е било на три етажа, от които на първите два са се разполагали класните стаи, а третия-канцелария, в която се е помещавала и Общинската администрация. Училището отваря врати през 1881 г.

През 1907 г. започват строеж на църква в селото. Със собствените си каруци селяните превозвали каменни блокове, а италиански майстор строил сградата. Църквата е завършена и осветена през 1908 г.

През 1922 г. започва строежа на ново училище, пълна прогимназия, с девет класни стаи, състои се от девет паралелки. То е завършено през 1926 г., изключително със средства от населението, а издръжката му е гарантирана с 360 дка ниви от общинската мера.

През 1925 г. с лични средства и със събиране на книги от личните библиотеки на основателите се слага началото на читалищната дейност в селото.

Чирпанското земетресение от 1928 г. нанася големи щети на населението – 59 напълно разрушени къщи, 68 – полуразрушени и слабо повредени. Държавата подпомага за ремонта на училищната сграда, а църквата и 230 сгради – разрушени или полуразрушени населението възстановява със собствени усилия и средства.

През 1929 г. населението на с. Болярино е 1189 жители българи и разполага със 180 къщи, през 1933 г. селото наброява 1327 души, разпределени в 207 домакинства, с 200 къщи, притежава 23 000 дка земя, от която 17 416 дка обработваема площ, 1000 дка гора, останалото общинска мера. Населението се занимава с обработка на земята и скотовъдство – има 800 глави едър рогат добитък, 180 свине и 3287 овце.

След 1944 г. училището е наречено „Христо Смирненски“. През 1945 г. е построен Стопански двор I, с две помещения. През 1947 г. е построена сградата на кметството, в която на горния етаж се помещава пощата, а на първия здравната служба и администрацията на съвета. През 1948 г. е построен Стопански двор II, а през 1949 – Стопански двор III. През 1952 г. населението изгражда фурна за печене на хляб.

През 1956 г. се полагат основите на читалищната сграда със средства дарени от населението. Завършването и откриването на читалище „Христо Ботев“ става през 1958 г. През 1957 г. е построен паметник и оформен парк в центъра на селото в памет на „Загиналите за свободата на България“. През 1960 г. се строи и универсалният магазин.

През 2014 г. в село Болярино живеят около 400 души, а голяма част от къщите са необитаеми, има 700 глави едър рогат добитък, 1020 овце, 43 бр. прасета, 480 пчелни семейства. Земята се обработва от трима арендатора.

Източници : https://bgselo.eu/ , https://bg.wikipedia.org