ИСТОРИЯТА НА ЕДНА РЕЛИКВА, ПОКАЗАХА РЕПРОДУКЦИЯ НА ТРАКТАТ НА ПЕТЪР БОГДАН У НАС

През XVII в. „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан поема към европейския елит, за да подсети, че една общност на Балканите има нужда от християнска помощ.

Препис на „възкръсналия“ ръкопис „За древността на бащината земя и за българските дела“ от XVII в. може да се види в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) на фона на две тематични изложби: едната, посветена на историята на трактата на Петър Богдан, и съпътстващата „Католиците в България XVII–XX век“. Автор на първата експозиция е преводачът на ръкописа, доц. д-р Цветан Василев, ръководител на катедра „Класическа филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а заслугата за втората е на доц. д-р Радослав Спасов, историк и университетски преподавател, и на д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Напълно оправдана е еуфорията на част от любознателната публика към дълго подготвяното събитие – знаем, че написаното от видния чипровски интелектуалец и католически духовен водач Петър Богдан е сред най-търсените от учените ръкописи. Истината обаче е, че познанието за него и неговото дело не е широко известно и емоциите по-скоро са събудени от факта, че трактатът му „За древността на бащината земя и за българските дела“ предхожда с близо век Паисиевата „История славянобългарска“.

Учените са категорични: не бива да правим съпоставки между двата труда, защото всеки от тях е различен по жанр и съдържание, а най-вече по своя адресат. Написан на латински език, текстът на Петър Богдан има за цел да представи българите пред висшите европейски политически и интелектуални кръгове с аргументи от исторически, географски, но главно от културен характер. Той изтъква принадлежността им към европейската християнска цивилизация с идеята да привлече вниманието към проблема на българската общност, попаднала в пределите на една нехристиянска държава. Тоест е косвеното средство, с което Петър Богдан като български католически архиепископ, интелектуалец и един от подбудителите на Чипровското въстание, се надява да събуди и насочи интереса на католическа Европа към страдащите събратя в завладените от османците земи. Затова вероятно и пише на латински с послание към образования европеец.

В свои интервюта през 2017 г. откривателката на ръкописа, проф. д-р Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“, разказва интересна история за начина, по който се натъква на него. Случва се по време на мащабно проучване по специализирана програма на учени в Университетската библиотека в Модена, Италия, в което участва и тя. Проф. Илиева твърди, че издирва дълго този текст, без да знае нито заглавието, нито какво точно представлява – ръкопис или книга, докато един ден не попада на следа, преглеждайки онлайн опис на т.нар. колекция „Кампори“. Става дума за книгите, които през XIX век маркиз Джузепе Кампори дарява на библиотеката. Заглавието веднага ѝ прави впечатление и… останалото е добре известно.

Според проф. Илиева важна стъпка в дългогодишното ѝ проучване са редактираните страници, които историкът д-р Божидар Димитров открива във Ватиканската апостолическа библиотека през 1978 г. Те съдържат бележка на италиански, в която редакторът споменава, че не е имал възможност да завърши работата си по целия текст, както и че наследник на Петър Богдан го е отпечатал във Венеция „както беше“. Тоест през 1978 г. вече имаме ценно доказателство, че такъв исторически трактат изобщо е съществувал. Без тези страници, според проф. Илиева, никой не би могъл да бъде сигурен в това, тъй като учените са разполагали само с косвени данни, че Петър Богдан е писал „нещо с историческа тематика“.

Кой все пак е Петър Богдан ?

Той е български архиепископ, брат от Ордена на францисканците, най-видният ръководител на католическата общност по нашите земи от XVII век, както и апостолически викарий за Влашко и Молдова. Роден е през 1601 г. със светско име Богдан в семейство на чипровски занаятчии. Родителите му са католици, затова е естествено приемането на сина им за послушник в местния францискански манастир, където получава и ранното си образование. Скромен и трудолюбив, младежът е изпратен да продължи обучението си в Италия. С личната препоръка от епископ Илия Маринов той е приет в централата на Францисканския орден, „Санта Мария ин Арачели“ в Рим, „за да може да придобие наука, тъй като е добър граматик и има голяма воля да се учи, тъй като е с много добър живот, с добри и честни нрави, скромен и с малко се задоволява в живота“.

Посвещава живота си на непрекъснати обиколки за уреждане на битови, духовни и църковни въпроси, на образователното дело в Чипровци, на литературна и издателска дейност. Съсредоточава се върху покръстването на павликяните в Южна България, около Пловдив. Непрекъснато е напът, а написването на историческия трактат е част от усилията му за запазване на католическото дело в България във времената на османския гнет. Към края на живота си пътува из Западна Европа, Влашко, Полша, Виена, за да търси средства за запазване на чипровската църква, защото „там е архиепископът, там е училището, чрез нея се умножава духовенството – липсва ли тя, Боже сохрани, католиците не ще могат да се задържат и католическото име полека-лека ще се изгуби“.

Петър Богдан умира през 1674 г. в Чипровци, а сертифицираното копие на най-значимата част от неговото писмено наследство вече е изложено в НАИМ.

Новината се разпространи от БНТ в новинарската емисия „По света и у нас“.

Източник: БНТ