6 Декември – Св. Никола

Свети Николай, архиепископ Мирликийски, живял във времето на гоненията на християните. Бил измъчван и затворен, но с идването си на власт император Константин Велики му отрежда висок пост в църковната йерархия. Светецът доживял дълбока старост. Известен със своите чудотворни сили приживе, той продължил да извършва чудеса и след смъртта си. Народът ни се отнася към него с огромно почитание, а 6 декември (денят на неговото представяне пред Бога) е част от зимния празнично-обреден цикъл. Народът ни нарича деня Никулден или Свети Никола. Има и още едно фолклорно наименование – Рибен Св. Никола. То идва от задължителното блюдо на празничната трапеза – пълнен шаран или рибник, които се поднасят ритуално на светеца.

Шести декември винаги попада в периода на Коледните пости – време, през което православните християни не приемат храни от животински произход. Изключение се прави на няколко големи църковни празници, сред които е Никулден. Шаранът непременно трябва да е пресен.

Рибник
Ако няма такъв, се използва осолен. Но преди приготвянето му се слага във вода с трина (сено). Така рибата получава вкус на току-що уловена. Напълнен с булгур или ориз, стафиди и орехи, шаранът се пече цял. В някои райони на страната ни се приготвя т.нар. рибник. Шаранът се увива в тесто, украсено по подобие на обредните хлябове, поднасяни на Рангеловден и по други поводи. Независимо от начина на приготовление, шаранът трябва да бъде прикаден от свещеник, който има право на първото парче от жертвеното блюдо. Обикновено това е опашката на рибата. Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се на специални места или се пускат по течението на река. За една от костите, която се намира в главата на рибата, съществува поверие, че предпазва от уроки. Затова домакинята я запазвала, за да я пришие на шапката или някъде по дрехите на своите деца.

На празничната Никулденска трапеза е позволено и червено вино. Около нея и до днес сяда цялото семейство. Някога най-възрастният в общността припомнял моменти от житието на свети Никола.

Свети Никола спасява моряци
Наред с това се разказвали и приказки. Повечето от тях са свързани с вярването, че Свети Никола притежавал свръхестествените сили на митичните юнаци. Той имал криле и можел да лети навсякъде. Изключително интересно е схващането, че светецът можел да бъде едновременно на няколко места. В една от най-популярните фолклорни истории се разказва как веднъж той бил на трапеза заедно с другите си братя. Разбрало се, че в морето е излязла буря и моряците са в беда. Свети Никола заспал – с едната си душа останал на трапезата, а с другата отлетял и преборил морските хали.
Друг приказен сюжет също рисува морските подвизи на Свети Никола. Направил си светецът кораб и тръгнал по морето заедно с брат си Свети Илия – заповедник на вихрушките. Появила се морска юда (злосторно митично създание). Опитала се да потопи кораба му, но била победена. Започнала да се моли да я пуснат и приела образа на света Богородица. Двамата братя обаче разбрали, че това е измама и избавили морето и хората от тази злина.

В житието на Свети Никола са описани много добрини, които е направил. Наред с това става ясно, че той е бил непримирим към някои човешки недъзи. През 325 г. император Константин свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор. Там била осъдена ереста на Арий. Разказват, че пред цялото събрание Свети Никола ударил плесница на еретика, не можейки да понесе богохулните му думи.

В народните приказки често присъства темата за непримиримостта на Свети Никола към хора, които крадат и лъжат. Веднъж един човек си купил от пазара две икони – една на Богородица, една на Свети Никола. Казали му, че те ще пазят дома му от крадци. Заминал той надалече с жена си, а като се върнали, заварили къщата ограбена. Ядосал се стопанинът на Богородица, че не е опазила имуществото му. Жена му я защитила – нали е с дете на ръце, какво може да направи! Не се минало много време и изчезналите вещи били върнати от самия крадец – Свети Никола така го наказал, че той се видял принуден да го направи.

И още една кратка приказка: Отишъл един човек за дърва в гората. Било зима, студено. Качил се на едно много високо дърво, но завял студен вятър, завалял сняг и той се изплашил, че не може да слезе. Замолил се: „Миличък Свети Никола, спаси ме! Всеки ден ще ти паля по една нова свещ!” и изведнъж започнал с лекота да се спуска по клоните на дървото. Като стигнал по-близо до земята, си помислил: „Аз вече и сам ще се справя, какво да ти паля свещи!”. Отчупил се един голям клон, ударил човека по главата. Падал, удрял се, падал, удрял се, докато тупнал на земята.