„Турски поток“ под руско разпореждане. Как от пощата изскочиха „тайни“ за реални събития
"Турски поток" под руско разпореждане. Как от пощата изскочиха "тайни" за реални събития
Данни от хакнат имейл на санкциониран от ЕС руски политик пак поставиха въпроси за нарушения и тайни договорки с Русия при строежа на „Турски поток“ в България. Макар да не е потвърдено дали данните са автентични, изнесеното звучи в синхрон с реални минали събития. Кои са те?
Продължението на “Турски поток” през България транзитира руски газ към Европа от 2021 г., но сега отново се заговори за задкулисни договорки около строежа и ролята на Русия в тях.
Поводът е, че украински хакери обявиха, че са разбили електронната поща на руския политик Александър Бабаков. Части от изтеклите документи бяха публикувани от разследващите журналисти от Антикорупционния фонд и BIRD в последните дни.
От тях излиза, че изпълнителят на строежа – консорциумът “Аркад” от Саудитска Арабия, изцяло се е подчинявал на руските интереси. Това се е случвало в нарушение на закони, правила и процедури, а всичко е минавало със знанието – тоест с позволението на българските власти.
Автентичността на изтеклите съобщения и документи още не е независимо и категорично потвърдена, но информацията от тях звучи в синхрон с известните публични събития около реализацията на газопровода.
В четвъртък Софийската градска прокуратура (СГП) изненадващо съобщи, че се е самосезирала заради изнесената информация. От държавното обвинение казаха, че ще проверяват за нарушенията, свързани с избора на изпълнител и ускореното изграждане на “Турски поток” през България, както и дали има нарушения при възлагането на обществената поръчка за трасето.
Продължението на газопровода „Турски поток“ през България, което властите наричаха ту “Балкански поток”, ту “разширение на газопреносната инфраструктура”, както се води формално по документи, струваше близо 3 млрд. лв.
Съоръжението беше построено за рекордно кратко време от третия кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. По тръбите България не получава газ. Според официалните разчети инвестицията би се изплатила за 15 години от транзитните такси за газа.
От газопровода се възползва най-вече Русия, която успя чрез него да заобиколи Украйна и да продължи доставките на газ към Сърбия и Унгария и след началото на инвазията в Украйна в началото на 2022 г.
За строежа в България от години е ясно, че макар за официален строител да беше избран саудитският консорциум “Аркад”, проектът беше изпълнен най-вече от руски и беларуски фирми.
За капак година след като газопроводът заработи, джипове от официалния изпълнител на проекта се оказаха в гаражи на служители в български държавни фирми и държавната администрация.
Свободна Европа изпрати въпроси до всички замесени в процеса – Министерския съвет, Министерството на енергетиката, официалния възложител – държавната „Булгартрансгаз“, „Аркад“ и партия ГЕРБ, която тогава е на власт.
Изпратихме и въпроси до офиса на Бабаков, но и от там не получихме отговори.
Какво знаем за събитията около строежа и кои от тях се припокриват с информацията от изтеклите имейли?
Как „Южен поток“ стана „Турски поток“
Историята на продължението на „Турски поток“ през България всъщност е историята за продължението на руската цел да построи газопровод към Европа, който заобикаля Украйна.
През 2008 г., по време на управлението на т.нар. Тройна коалиция между БСП, НДСВ и БСП, България подписва споразумение с Русия. София и Москва учредяват дружество, което стои зад проекта “Южен поток”. То е с поделен капитал между „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) и руския гигант „Газпром“ – притежават по 50%. Тръбата трябваше да минава по дъното на Черно море и да излиза на българското крайбрежие.
Парите за строежа на практика изцяло идваха от Русия, защото българската част от тръбата трябваше да се изплати с транзитни такси за пренесения газ на „Газпром“.
Този проект беше прекратен през 2014 г., когато Европейската комисия (ЕК) каза, че той противоречи на европейските правила. Според тях не може едни и същи фирми да контролират добива, транспорта и доставката на газ.
През декември същата година президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган обявиха от Истанбул края на „Южен поток“ и началото на „Турски поток“.
По първоначален публичен план “новият” газопровод можеше да мине през Гърция и да заобиколи България. Това се промени в края на май 2018 г., когато тогавашният премиер Бойко Борисов отиде в Москва за среща с Путин. След това тръбата „изненадващо“ се пренасочи към България.
Съмнения за тайни или поне неофициални споразумения за строежа обаче имаше и по-рано. Новината за промяната на маршрута през България се появи в турски медии през декември 2017 г. – година преди решението на парламента и Министерския съвет за строежа на “Турски поток” през България. Когато това се случи, Борисов каза:
„Август ходихме на инспекция за газопровода от България до Турция. Кое ви учудва? Защо строим този интерконектор, защо мислите се готвим за този момент? Кога „Турски поток“ е минавал през Гърция?“.
Търгът, който сложи начало на нарушенията
Само няколко месеца след визитата на Борисов в Москва, през ноември 2018 г., в рамките на седмици е взето решението за строеж на “Турски поток”, а на 21 декември „Булгартрансгаз“ (БТГ) обяви търг проектиране, доставка на оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровод, който трябва да свърже Източна България с точка по границата на страната със Сърбия. По документи той се води “разширяване на газопреносната инфраструктура” на “Булгартрансгаз”, по същество е тръба от “Турски поток”, а пред медиите властта го нарича “Балкански поток”.
Резултатите от обществената поръчка са обявени през април 2019 г. На първо място се класира саудитският „Консорциум Аркад“, а на второ – „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ). Последното се оказва пряко свързано с руската „Тръбна металургична компания“ (ТМК) през дружеството „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. – клон България“.
В края на май БТГ отказва да подпише договор с “Аркад” и иска да даде строежа на ГРРБ. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) блокира това намерение. Следва съдебна жалба от ГРРБ. Това се случва в края на май. Тече дело.
Губиш търг, но пак си изпълнител
Близо месец по-късно, на 1 юли 2019 г., според информация от кореспонденция, за която се смята че е от имейла на Александър Бабаков, в Истанбул се провежда среща. Темата е строежът на „Турски поток“ през България.
Според мемо в един от имейлите, срещата се е провела в присъствието на „българската, руската и арабската страна“. В нея се обсъжда споразумение между „Аркад“ и представителите на дружествата от обединението ГРРБ. Дискутира се и потенциално финансиране на проекта от „Газпром“ и руски банки. От кореспонденцията се разбира, че в крайна сметка е „постигнато общо разбиране с Аркад“.
Споменат е и срок за завършване на газопровода, който обаче не отговаря на заложения в обществената поръчка – значително по-кратък е.
„Особено скандално е обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки“, коментират по този повод от Антикорупционния фонд.
Това е и едно от потенциалните престъпления, заради които прокуратурата се самосезира на 31 август 2023 г.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерския съвет, Министерството на енергетиката, „Булгартрансгаз“, „Аркад“ и партия ГЕРБ по темата.
Отговор дойде само от „Булгартрансгаз“. Компанията казва, че в този период „не е командирован нито изпълнителният директор, нито друг представител на ръководството или служител на дружеството в Истанбул“.
Оттам отричат по какъвто и да е начин някой от компанията да е водил преговори с участието на Александър Бабаков, както и че „Газпром“ е свързана с финансирането на проекта.
Какво обаче казват публичните факти, известни и преди предполагаемата среща и преговори. От документи по изпълнението на проекта се вижда, че макар изпълнител да е „Аркад“, голяма част от строежа е възложен на руски подизпълнители, появили се в хода на дейностите.
Тези руски, беларуски и други подизпълнители, свързани с руски държавни и частни компании, не са посочени от саудитците предварително, което следва да е нарушение на Закона за обществените поръчки. Тогава прокуратурата не реагира.
(Не)избрана банка води преговори по (не)подписан договор
Според данните от хакнатия имейл, за който се предполага, че е на Бабаков, между представители на “Аркад” и Русия е имало поне още една среща. Това сочи изтекъл имейл от председателката на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) Цветелина Бориславова до Александър Воробьов. Последният е съветник на Бабаков.
Според написаното в имейла срещата се е състояла седмица или две след тази в Истанбул в офиса на банката в София. В кореспонденцията се казва, че в преговорите между двете страни не е настъпил напредък, въпреки че са постигнали „рамка със споразумения за условията“. Тук като водещ преговорите от страна на ГРРБ отново се споменава руската ТМК. Тази компания формално не присъства никъде в обявения търг и офертите, но е свързана със споменатото вече дружество, част от ГРРБ – „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. – клон България“.
Интересен детайл е, че банката се определя като „номинирана от страните по договора за инвестиционна банка“. Според публично проверимите данни към този момент изборът на банки, които да обслужват сделката, тепърва предстои.
Свободна Европа изпрати въпроси до БАКБ, но не получи отговор. Оттам разпространиха прессъобщение, в което наричат публикуваните данни „разпространяване на фалшиви новини, вероятно в името на политически цели“. Банката казва още, че през 2019 г. „споменатите руски компании и граждани не са били обект на санкции“.
Последното твърдение не е вярно, тъй като и Бабаков, и Воробьов са сред санкционираните от ЕС лица още през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим от Русия.
Цветелина Бориславова е бивша приятелка на тогавашния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Развръзката и (не)руската тръба
В крайна сметка през септември 2019 г., докато делото за това кой да е изпълнителят на “Турски поток” още тече в съда, то е прекратено. Причината е, че дружеството, очевидно представляващо руската ТМК – „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. – клон България“ – се оттегля от жалбата срещу решението на КЗК, че “Булгартрансгаз” не може да сключи договор за строежа с ГРРБ.
Това се разиграва по-малко от два месеца сред описаните в изтеклите данни преговори, за които данни се предполага, че са от имейла на Александър Бабаков.
Два дни по-късно “Аркад” е обявен за изпълнител на проекта, а дружеството, което оттегля жалбата, става доставчик на “Аркад”. Тук идва още един публичен факт, който звучи като признание, че са водени задкулисни преговори.
„Огромни усилия ни струваше, но при една много прозрачна процедура държавната компания на Саудитска Арабия се класира първа и от утре започваме изпълнението“, каза Борисов тогава и добави, че са били провеждани тежки преговори „включително с руските партньори“.
Също тогава премиерът и лидер на ГЕРБ сътвори и друг абсурд като обяви, че „около 90% от тръбите за газопровода вече са в България“ – т.е. излиза, че са доставени още преди държавата да сключи договор с изпълнителя на “Турски поток”.
Интересен детайл е, че тези тръби са закупени и доставени от „Аркад“ преди компанията да бъде обявена за изпълнител на проекта. За капак тръбите са закупени за стотици милиони от руската ТМК, която от доскорошен конкурент на саудитците се превръща в неин подизпълнител.
В крайна сметка газ по трасето започна да тече в началото на 2021 г., но въпреки приоритетното строене, нетипично за ГЕРБ и Борисов “Турски поток” не беше открит с фанфари и рязане на лентички.
Вместо това в месеците на неговото строене тогавашният премиер на няколко пъти се оказа в ситуация, в която се оправдаваше пред Русия и президента Владимир Путин за скоростта на строене.
Това се случи, след като на няколко пъти руският президент и други руски представители обвиниха България, че се бави със строежа, въпреки рекордно бързото време, за което това се случи.
Малко повече от година след като газът тръгна по трасето в България, Русия нападна Украйна. До момента „Турски поток“ остава единственият газопровод, през който Русия доставя гориво за близките до Москва Сърбия и Унгария.
Източник: Свободна Европа
Последвайте профилите ни в Телеграм, Вайбър и Ютуб, както и ФБ страницата ни!
