Техникумът в Раковски, който иска да улови вятъра
Техникумът в Раковски, който иска да улови вятъра
Училището спечели второ място в конкурса „Градолюбители“ на в. „Капитал“ с идеята за собствен ветрогенератор
„Живеейки в свят, в който горивата и енергиите са скъпо струващи, сме длъжни да търсим алтернативи“ , казва Петър Карпаров.
Той е директор на професионалната гимназия „Петър Парчевич“ в Раковски и когато казва това, говори от опита на човек, в чието училище нещата се случват.
Гимназията има няколко защитени вече проекта за производство на собствена електрическа енергия. С последния си такъв, те влязоха в победната тройка на конкурса на „Капитал“ и Британско посолство „Градолюбители“.
Техникумът обучава деца по няколко специалности, една от които „Електрически машини и апарати“. В нея преподавателят, който е и проектант на електрически системи, Алдомир Коленаров, заедно със своите ученици и в процеса на обучение, проектират и сглобяват машини за производство на енергия.
Така съвместно с ръководния екип на училището и заместник-директор Мария Ячева, те успяват да подготвят проекта за собствен ветрогенератор, който ще се ползва не само с цел добиване на енергия за собствени цели, но и с учебна цел, както и с вдъхновителна – за учениците от това и други училища.
Вятър ги вее
Разработката представлява проект на алгоритъма за създаване на малък училищен ветрогенератор, който да е разположен на част от покрива на административната сграда, за да улавя вятърната енергия и да я трансформира в електрическа. Получената вече енергия ще се използва за захранване на отоплителните и охладителни уреди, компютърните системи в стаята на директора, заместник-директорите, учителската стая и стаята на техническия изпълнител. Общата площ, която ще заеме инсталацията е 500 кв.м.
Дейностите по техническото изпълнение на ветрогенератора ще бъдат извършени изцяло от учениците с професионален профил „Електромонтьор“, и помощта на техния преподавател. Цялостното изпълнение на проекта ще се осъществи в учебната база на техникума, а разходите са сметнати до стотинка – 5480 лв. и ще покрият закупуването на необходимите материали. Калкулацията на бюджета на проекта е извършена също от учениците в училището, които изучават професията „икономист-информатик“.
Работата по реализирането на проекта ще даде възможност на учениците да придобият практически опит в създаването на подобни системи и в екипната работа.
„Създавайки модела и работейки екипно – учители и ученици, се създава тази приемственост между поколенията за обмен на добри и практически приложими идеи, опазващи околната среда“, каза за „Капитал“ Мария Янчева.
Първото училище с ветрогенератор
Идеята – както за самия генератор, така и за начина на изграждане, е иновация в образователния модел и според тях не е приложена в никое друго училище.
„Учебните програми рядко са пример за създаване на практически умения в актуалния сектор за зелена енергия. Изграждането на реално действаща малка система за усвояване на енергията на вятъра, водеща до икономии за бюджета на училището ще е видима за тях и общността ни, ще повиши знанията и уменията им“, казват самите те в аргументацията си.
„В българско училище до момента няма реално работещ модел на ветрогенератор, който да генерира енергия за отопление и охлаждане на административни зони, както и бюджетни икономии“, посочиха от ръководството на професионалната гимназия.
Вдъхновени от идеите и начините на реализация на проектите, компанията „Токи пауър“ обяви на събитието „Среща на бизнеса в Пловдив и региона“, че искат да осигурят допълнителна подкрепа на идеята на училището за алтернативни видове енергия.
Дейностите по проекта трябва да приключат до края на месец май 2023 година. Тогава се очаква и да бъде включена новата инсталация, която да подпомага разхода на електроенергия в училището.
Други проекти
Това не е първият модел, който Коленаров и учениците му са създали. През изминалата учебна година професионалната гимназия участва с два модела в конкурс на тема „Технология за по-доброто бъдеще на Земята и хората“ по инициативата „Развивай се и мисли“ на „АББ България“.
Единият е електродинамичен, състоящ се от велосипед, електромотор и генератор, чрез който да се произведе електроенергия нужна за възпроизвеждане на звука на учебния звънец. Друга достижима функция, която той изпълнява е възможността чрез генерираната енергия да се зареждат мобилни апарати, както и получаването на светлинна лед-енергия.
Вторият модел е на макет, състоящ се от фотоволтаична система, генерираща електроенергия, която да се използва, за зареждане на всички видове устройства-лаптоп, мобилен апарат. Системата, захранвана от слънчевата енергия дава възможност и за слушане на любима музика, както и за осветяване на пространства с площ до 30 кв.м.
И двата модела са работещи и действащи в гимназията, а учениците работят и се учат по тях. Финансирането им отново е по проект, който училището защитава пред фирма „АББ“.
Следващото предизвикателство пък пред преподавателя Коленаров и неговите ученици е изграждането на фотоволтаична система, с които да се захранва почти 30-40% от консумираната енергия в гимназията.
Пътят след гимназията
Специалността „Електромонтьорство“ всъщност е създадена в училището преди 7 години точно с идеята за създаването на кадри за нуждите на дейността и производството на „АББ“, които строят и вторият си завод в индустриална зона „Раковски“. Идеята за създаването на дуална паралелка обаче не успява да се осъществи, но въпреки това специалността остава интересна за децата.
По-голямата част от учениците в гимназията започват работа веднага след своето завършване.
„За съжаление с годините все по-малко деца продължават към университета“, казва директорът Карпаров.
Не е напълно ясно дали точно „съжаление“ е правилната дума.
Учениците намират реализация предимно в зоната около град Раковски, където са съсредоточени големи предприятия като „АББ“, „Кауфланд“ с техния логистичен център. „Уилям Хюз България“ и „Дзобеле“.
Голяма част от учениците в гимназията са от ромски произход.
„Ние не се оплакваме, а успяваме да приобщим тези деца, да ги накараме да се образоват и да възбудим интереса им към професията“, казва Карпаров.
Източник: в-к Капитал
Фотограф: Димитър Марков
