На 17 юли почитаме Света Марина и празникът на град Созопол

Църквата почита днес света великомъченица Марина. Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. Горещници.

В българските народни вярвания светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.

Празникът на светицата е в третия ден от така наречените горещници – 15, 16 и 17 юли. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве. От него всеки взема, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода, а който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

Името е от латински произход и означава „морска“. Според народните вярвания светицата е пазителка от змии, закрилница на Черноморието и покровителка на брака.

Тя е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Едва 16-годишна е убита мъченически.

Девойката Марина била дъщеря на езичници. По това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и – като се преобразявали на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Исус Христос и сърцето й се изпълнило от любов към него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бог и очаквала неговата воля.

Пръв неин гонител станал баща й. Той бил ревностен поклонник на идолите и, когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.

16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господ да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.

В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води. В чест на света Марина се пали и нов огън в огнището, за да изгори злото.

Имен ден празнуват Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марчо, Огняна, Огнян.