Кратка история на град Раковски

Преди 1840 г.
Едни от първите сведения за селата Калъчлии, Балтаджии и Алифаково са в османските данъчни регистри от XVI век. Първото селище фигурира с имената Алтън Боа и Кълъчлъ саръ. Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, такса за ползване на ливади и други такси. В регистър от 1596 г. е записано, че общността има имам. Второто селище фигурира с имената Балтаджъ и Кадирджикли. Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, ечемик, кошери, сено, плодове, зеленчукови градини, и други такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г. в селото са вписани 17 джелепкешани. В регистър от 1596 г. също е записано, че селото има имам. Третото селище фигурира с имената Велед-и данишменд и Али Фъкъх. Общият приход от селището е формиран от данъчно облагане върху добив на: пшеница, ечемик, сено, кошери, лен, папур, воденици, люпилни за ориз и др. такси. В регистъра от началото на века до селището е регистрирано и завие на Кюрекчи баба, в което са описани 7 абдали, един от които е техен религиозен лидер – шейх.
През 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него му е било възложено да обхожда околните павликянски села и да ги покръства. През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама, след което успява да ускори налагането на католицизма в района. Архиепископ Петър Богдан, посещава селото на 21 ноември 1646 г. за освещаване на новата църква (и остава в селото за три дена), е записал, че католическото население е наброявало вече 500 души, главно преселници от Никополско. През 1676 година Калъчлий наброявало 70 къщи. Според предания след Чипровското въстание католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Балтаджа. Първите сведения за покръстване в Балтаджа са в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 – 1699 г. Името на Алифакъх се среща в енорийска кръщелна книга от 1729 г.
Поради войните на Османската империя с Австрия, във втората половина на 20-те години на ХVIII век били предприети повсеместни гонения срещу католическото духовенство. Така длъжността администратор на Софийско-пловдивскара епархия е била поверена на родения в Калъчлий отец Михаил Добромиров. Като поданик на Османската империя отец Добромиров е могъл да остане в епархията в качеството си на архиерейски наместник и да се грижи за църковните дела. В условията на поредната Австро-турска война през пролетта на 1738 г. помощникът на отец Добромиров – отец Никола Бошкович писал на свои събратя в Цариград да се молят, както правел и той, за Божия благослов над австрийското оръжие. Писмото попаднало в турски ръце и на 22 април 1738 г. отец Добромиров и отец Бошкович са публично обезглавени в Одрин.
В резултат на преселения на бивши павликяни от Северна България, католическата общност в района на днешния гр. Раковски значително нараства между XVII и XIX век. Село Алифакъх е населено от мохамедани и павликяни до Освобождението на България. Приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последните павликянски семейства от село Балтаджа. Последната непокръстена павликянка от селото е била баба Съба Петкова. С помощта на турските власти, епископ Иван Птачек и мисионерите-редемптористи Матия Граф и Игнат Кристоф, всички по произход чехи, публично я унизили, малтретирали и изгорили старите ѝ книги. Не след дълго, тя починала. В своите отчети епископ Иван Птачек споменава, че са изгорили няколко каруци с павликянски книги.
През 1836, в Балтаджа имало 70 къщи, 500 жители и други 400 работели и живеели по околните турски чифлици, 40 новородени, 20 умрели и 8 женитби. В Калъчлий – 152 къщи, 1113 души и още до 300 работели в други села. През 1837 г. чумна епидемия е покосила 300 павликяни в Пловдивско.

След 1840 г.
Годината 1840 се счита за повратна в развитието на католическите общности в Пловдивско. Рим отзовава тогавашните мисионери редемптористи и на тяхно място изпраща капуцините. Така населението на сегашния град попада под влиянието на едно сравнително консервативно течение на католическата църква, но с харизмата на техния покровител свети Франциск да строят и възстановяват църкви, манастири, параклиси, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически села в Пловдивско. Първите са построени през 1844 г. в Давуджово и Балтаджа. През 1845 г. епископ Андреа Канова попечителства при закупуването на земи от изселващите се турци от село Герен и улеснява заселването му със семейства от Калъчлий.
През 1844 г. в Рим са издадени „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски и „Азбука Българска или Кирилица публикувана за първи път за католиците от Тракия, България“ с автор Яко Яковски. Те са написани на характерния говор на павликяните, отпечатан на латиница. Първата книга е била използвана като домашен буквар от наследниците на павликянското население в Пловдивско. В увода се обяснява как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от католическите свещеници правопис.
През 1845 г. отец Едуардо Валпа, свещеник в Калъчли се заема да напише „История на българския народ“. Творбата известна като Първа павликянска преправка (преработка) на „Царственика“ – Zaropismo ili Istoria balgarska, включва три тетрадки общо 36 листа с по 32 реда текст на лист. Като основен източник е използвана „Царственика“ на Христаки Павлович. През 1849 г. също в село Калъчлии отец Валпа прави втори препис с множество допълнения от други извори (византийски хронисти и западноевропейски автори). Той също е съставил обширни италиано-български и българо-италиански речници, написва „Българска граматика на италиански“ и прави множество преводи на църковна и светска литература.
На 30 януари 1858 г. отец Яко Яковски е отбелязал, че през нощта в района на днешния град е имало извънреден студ и виното е замръзнало по време на литургията.
През XIX и XX век при католическото население в селата Калъчлий и Балтаджа съществува една рядкосрещана форма на монашество, наричана „калугерки в селото“. Това са жени, които дават обет за безбрачие, остават в бащиния си дом и се посвещават на служба на католическата църква. Те подпомагат свещениците в църковните служби и поддръжката на църквите. Когато селските калугерки се появяват през втората четвърт на ХIХ в., те са много добре приети и от духовенството, и от населението. Обратът идва от факта, че с времето броят им главоломно нараства. Например, броят им през първата половина на XX век стига до 50 – 60 жени в Калъчлии, в Балтаджии до 200 – 300 жени. Андреа Канова се е опитал да ограничи този тип монашество, като издал окръжно (писмо, изпратено до енориите) „калугерки“ да се наричат тези, които има специално разрешение за това от епископа. В началото на XXI век останалите живи селски калугерки в Пловдивско се броят на пръсти.
От преди Освобождението в историята ще останат имената на просветители и учители – Яко Яковски, Йосиф Арабаджийски, Едуард Валпа, и много други проповедници и мисионери, допринесли за просвещението на предците на населението на сегашния град Раковски. Първото училище в Балтаджа е създадено през 1863 г. В средата на XIX век за около три години в селата и горите около Калъчлий е хайдутствал Георги Качака, известен като Католишки хайдутин.
След Освобождението
По време на Руско-турската освободителна война, свещеникът на село Балтаджии – отец Ернесто Саватоне съобщава, че в Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. Русите, които нямали възможност да вземат храната със себе си, помолили местното население да я пази. Местното население с голямо усърдие изпълнило тази задача и по-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради общината за старанието и след продажбата на получения ориз от една ферма, дали една десета от стойността на ориза (9346.50 гроша) на общината в Балтаджии. С тези средства по-късно била построена нова сграда за училището. Първото училище в село Калъчлии е построено през 1879 г.
Първите учители в селата след Освобождението са Андрея Марашлийски, Мариана Бъмбина, Ана Гиева, Петър Коков и Милан Генчев. След Руско-турската война (1878 г.) отношения между жителите на Алифаково се обтегнали и християните са се изселили в съседното Балтаджии. След Освобождението до 1905 г. Алифаково е било чисто турско село. През 1884 г. 20 католически семейства главно от Калачлии и няколко семейства от Балтаджии се заселват в село Салалии. След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селата в края на XIX век, той пише, че Балтаджии има нова църква през 1887 г., a Калъчлии през 1891 г. През 1893 г. са водени преговори между калъчлийската и балтаджийската общини за изграждане на прогимназия между двете села в местността „Романски кладенец“. Планирано е било и шосе, което да съединява селата и минава покрай бъдещето здание на общата Балтаджийско-Калъчлийска прогимназия. Политическите промени през следващата година провалят плановете за обща прогимназия.
Още през втората половина на XIX век, в землището на селата Браниполе и Коматево се оформя чифлика „Свети Феликс“, известен още като владишкото имение. За обработката на земята там са ходили цели фамилии от Балтаджии и Калъчлии. Някои от тези семейства си купуват земя и се установяват да живеят постоянно в тези села.

Началото на 20 век
В началото на XX век, отец Ангел Бадов от Балтаджии поема посредничество между своите енориаши и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. В края на 1908 г. и началото на 1909 г. са създадени първите читалища „Св. св. Кирил и Методий“ и „Петър Богдан Бакшев“ в селата Калъчлии и Балтаджии.
Над 70 военнослужещи от селата Балтаджии и Калъчлии загиват в Балканските войни (1912 – 1913). Загива и военизираният свещеник Йозо Зайков. Други 57 загиват по фронтовете през Първата световна война. За проявена храброст 46 военнослужещи от кварталите на град Раковски са наградени със Знак на военния орден „За храброст“-IV ст., Сребърен и Бронзов медал „За заслуга“ – без корона и други отличия. През 1915 г. отец д-р Дамян Гюлов е назначен за полкови свещеник в 43-ти пехотен полк. Но той изпълнява свещеническите си задължения също и спрямо католиците в 21-ви Средногорски полк, в който се числят войници от пловдивските католически села. През 1913 г. в сградата на училището в Калъчлии са настанени семейства бежанци от Одринско.
На 20 март 1914 (стар стил) адвокат Стефан Чешков Петков от Калъчлии е избран за депутат от Либерална партия (радослависти) в Седемнадесетото обикновено народно събрание с пет годишен мандат до 15 април 1919 (нов стил).
В периода между двете световни войни са съществували следните църковни културни и просветни дружества: в Калъчлии – католическо дружество „Роберт Менини“ (основано 1927 г.) и Младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“ (1943) и в Балтаджии – дружество „Богдан Бакшич“ (1928), Младежко културно-просветно дружество „Св. Архангел Михаил“ (1930) и католическото дружество „Св. Андрей“.
През 1908 и 1910 са основани мести дружби на Българския земеделски народен съюз в селата Калъчлии и Балтаджии. Идеите на Демократическата партия са били близки на много семинаристи от селата, които са учили в град Пловдив. Социалистическите идеи достигат района на град Раковски през 1905 г. с назначаване на фелдшер Георги Мичев на работа в Калъчлии. Следвал в Лозана, той създава първата социалистическа група. През 1919 г. се създават комунистически партийни организации в Балтаджии (на 10 април) и Калъчлии (на 19 септември). За секретари са избрани съответно Тереза Чолакова и Йозо Стрехин.
През 1920 г. отец Козма Дюлов започва кампания за събиране на средства за построяване на мост на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. През 1922 г. – 1923 г. мостът е построен и завършени с помощта на кмета Петър Власов. В началото на юни 1921 г. Окръжният съвет в Пловдив прави предложение село Калъчлии да се преименува на село Добромирово, а село Балтаждии на Бориславово. През същата година в село Калъчлии е открита прогимназия.
Отец Козма Дюлов е също инициатор за изграждане на първата болница в католическо село в в България. През 1925 г. в Калъчлии започва да работи болницата „Петър Парчевич“.

След Чирпанското земетресение
През април 1928 г. Горнотракийската низина е сполетяна от Чирпанското земетресение, което разрушава над 72 000 сгради и причинява щети на стойност около 3.3 милиарда лева. Природната стихия поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Лично цар Борис III посещава разрушените места. Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Още на следващата година са изградени нови сгради на училищата. През 1931 г. в трите села са построени нови църкви с доброволния труд на населението и средства от Ватикана. През 1932 г. болницата възстановява дейността си в нова сграда.
Политически симпатии в село Калъчлии през 1929 г. се поделяли между три партии – Националлибералната, Земеделската, и управляващия Демократически сговор. Най-много са били привържениците на Демократически сговор, поради грижите на Андрей Ляпчев за селото и личното му познанство със Стефан Петков. От първите избори след Освобождението през 1879 г. до забраната на партиите през 1934 г. за кметова на селата са избирани членове на Националлибералната партия, Българския земеделски народен съюз и Демократическата партия.
В периода между войните видните общественици, учители и свещениците – Лазар Лазаров, Климент Джундрин, братята Дамян и Козма Гюлови, Флавиан Манкин, Рангел Пацев и още много др. допринасят за развитието и пробуждането на населението на град Раковски.
През 1930 г. в Калъчлии е закупен първият автобус за превозване на пътници до град Пловдив. Негов шофьор е бил Петър Зантов. В средата на 1930-те години за правени проучвания за групово водоснабдяване на трите села. През 1936 г. започва електрифицирането на селата Генерал Николаево и Секирово и от електроцентрала „Въча“. Село Антраниково е електрифицирано през 1941 г. През 1941 г. започва строежът на на общински домов (съвети) – сегашната сграда на общината и тази в Секирово.
Малцина от бъдещите квартали на град Раковски участват в партизанската съпротива (1941 – 1944). Това е разбираемо поради силната религиозност на населението в тези села. В съпротивата загиват Петър Хамбарлийски – партизанин във формирания от Дичо Петров войнишки батальон, Иван Станков – „Дибенко“, партизанин в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ и Иван Боражиев, преселил се в Пловдив, сражавал се в отряда „Антон Иванов“. Андрей Балджийски, войник към така наречения окупационен корпус в Македония, се присъединява към югославските партизани и доживява до края на войната.
Ятаци от населените места са Петър, Никола, Янко и Серафим Стрехини, Фердинанд Миланов, Йозо Тобиев, Минчо Петков, Къна Стрехина – ятачка и политзатворничка. През април 1944 г. Фердинанд Миланов и Йозо Тобиев са предадени и на 1 юни 1944 г. разстреляни без съд в местността „Студенец“ в Родопите на около 37 км югозападно от Пловдив.
Над 30 военнослужещи от днешните квартали на град Раковски загиват по бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия (1944 – 1945).

След Втората световна война
През периода 1946 – 1949 г. са прокарани първите водопроводи в селата Генерал Николаево и Секирово. Първото ТКЗС е основано в село Секирово на 3 октомври 1948 г. Първоначално има 45 члена с хиляда декара земя и 5 крави. Първият председател е Иван Лесов. На 16 януари 1949 г. е основано ТКЗС в село Генерал Николаево от 121 домакинства с 3800 дка земя и председател Гено Сарийски. Същата година се създава и ТКЗС в село Парчевич с председател Павел Рабаджийски.
Броят на арестуваните през 1952 г. католически духовници в България, преследвани и обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт, достига 42 души. Осем от тях са родени в Генерал Николаево и пет в Секирово. През есента на 1952 г. е разгледано делото на епископ Иван Романов (роден в Секирово), който също е обвинен в шпионаж.
На 30 април 1952 г. в Генерал Николаево започва да работи тухларна фабрика. През 1957 г. е направена надстройка на сградата на болницата и през следващата година тя е реорганизирана с ранг на Районна болница.
През зимата на 1963 г. температурите в района падат под минус 20 градуса. Първата детска градина е организирана в село Секирово на 1 април 1963 г. в старата сграда на училището срещу църквата. Директор е Мария Борисова Кънева от с. Българене, Плевенско. Градината започва с 24 деца. През следващата година е организирана градина и в село Генерал Николаево в една от старите сгради на училището, след неговото преместване в новата сграда. През 1962 г. е открита сегашната сграда на училище „Христо Ботев“, а година след това – новата сграда на училище „Христо Смирненски“. През 1963 г. Практическо селскостопанско училище е било преместено в с. Генерал Николаево. Курсът на обучение е бил двегодишен. През 1968 г. е закрито.
През 1964 г. стопанството в село Генерал Николаево прераства в Държавно земеделско стопанство. С формиране на новия град през 1966 г. започват тенденции на обединяване на усилията на стопанствата в установяване на връзки с водещи научни аграрни институти в страната. През 1966 г. започва строеж на поликлиника.

Раковски като град
Слав Иванов Станков е първият кмет на гр. Раковски. През 1970 г. се приема първият градоустройствен план на града и се изгражда бул. „Г. Раковски“. През 70-те години в гр. Раковски са открити цехове на Завода за дървообработващи машини в Пловдив, на Карловския тракторен комбинат и цех за производство на пластмасови и каучукови изделия за широка употреба. През 1972 г. е открито Районно предприятие, което по-късно прераства в общинска фирма „Легия“. През 1973 – 1974 г. са завършени 3 нови сгради на детски заведения в града, с което във всеки от големите квартали са формирани детски градини и детски ясни.
Също през 70-те години между кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ започва да се изгражда инфраструктурата на кв. „Нов център“. Построена е нова сграда на пощата. След това е построена и сградата на АПК-Раковски. През 1975 г. между кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ е открито Средно професионално училище по машиностроене „Петър Парчевич“. В същата сграда на училището през 1977 г. е открито и Средното общообразователно училище „Г.С.Раковски“, което е закрито през 1992 г. заради демографския спад.
През 1975 г. на територията на общината започва да работи клон на „Редки метали“. През 1977 г. са издълбани седем сондажни кладенеца, с което се решава въпроса с водоснабяването. През декември 1978 г. е създаден АПК – Раковски, който включва всички стопанства от града и общината (тогава селищна система). На площ от 240 декара са създадени оранжерии.
През февруари 1979 г. е учреден общинския комитет на БКП. За първи секретар е избран Стойко Пенев, а за негов заместник – Иван Лачев. На 19 август 1979 г. започва стоежът на националния обект – Стоманолеярен завод. Едно от условията е било, заводът да не бъде изграден върху плодородна земя. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка, която е поставена на площада в градинката до читалището, но след 1989 г. е премахната.
В Раковски до 1981 г. съществува крайпътно заведение, което предлага ястия от влечуги и земноводни. От 1981 г. в града се издава вестник „Нови хоризонти“, който през 1989 г. е преименуван на „Вяра“ и излиза до 1999 г. Първият герб на град Раковски и първото знаме на града са изработени и утвърдени през 1982 г. Тяхната символика и дизайн са променени през 2011 г.
През 80-те години на XX в. в град Раковски са строени по 150 нови къщи годишно. Първите многоетажни жилищни блокове са построени през 1982 г.
На 22 май 1986 г. е направена първата копка и започва да се строи Профсъюзен дом на културата. От 1985 г. ежегодно в продължение на пет години град Раковски е домакин на Пленер по скулптурас международно участие. По време на пленера са изработени около 35 скулптори, които са дарени на общината и поставени на различни места в града.

След политическите промени през 1989 г.
На 1 юни 1991 г. в квартал „Нов център“ е открит Паметник на патрона на града – Георги Сава Раковски. Той е дело на скулптора Петко Москов.
На проведените избори за общински кмет през 1991 г. за кмет на общината е избран Петър Серафимов Карпаров от коалиция БЗНС – СДС. През 1992 г. е преработен устройственият план на кв. „Нов център“ и се дава възможност да се строят едно фамилни къщи.
С писмо № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. е прекратена уранодобивната дейност в района на града, а през 1996 г. Стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. На 20 април 1996 г. на пл. „България“ е открит Паметник на загиналите 35 раковчани в Отечествената война (1944 – 1945) „Икар – опит за летене“, също дело на скулптора Петко Москов.
През 1999 г. болницата е разделена на Общинска болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (медицински център „Свети Елисавета“).
През 2000 г. общинска фирма „Легия“ е приватизирана и новият ѝ собственик е белгийската холдингова компания „Лимако“ като фирмата е част от веригата за бутикови облекла „Каролин“.
Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“.
През 2004 г. е приет нов регулационен план с канализация и пречиствателна станция. През 2005 г. по идея на тогавашния кмет Франц Коков се обособява Индустриална зона Раковски. В зоната за първите 11 години са инвестирали 19 фирми, които са осигурили 3500 работни места.
През 2009 г. започва газификацията на града с доставка на природен газ от фирмата „Ситигаз“, дъщерно дружество на компанията „Овергаз“. През 2011 г. всички общински сгради в града са газифицирани. В края на януари 2012 г. температурите в района падат под минус 20 градуса.
През 2012 г. са поставени паметни плочи на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски. Първата е на булеварда, носещ името на отец Добромиров, а втората в двора на училището в кв. „Секирово“.
През 2015 г. и 2018 г. са основно ремонтирани съответно площад „Европа“ и площад „България“. През ноември 2018 г. е открито ново крило на болницата, което включва и детското отделение. Изграждането на крилото започва с дарения, събрани от продажбата на българското издание на автобиографичната книга на германския политик Ханс-Герт Пьотеринг.
През 2018 г. в кв. „Нов център“ е издигнат Паметника на загиналите за независимостта и обединението на България в чест на 230 войници, подофицери и офицери, участвали и загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. През пролетта на 2019 г. в парка в кв. „Нов център“ е посадена фиданка от най-старото дърво в България – от вида летен дъб, поникнал през 334 или 335 г. в село Гранит.
По време на своето апостолическо поклонничество в България папа Франциск посещава град Раковски на 6 май 2019 г. Градът е украсен с над 700 комплекта знамена на Европейския съюз, България, Ватикана и община Раковски. Светият отец е посрещнат на улица „Михаил Добромиров“ в района на автогарата в квартал „Генерал Николаево“ от кмета на града Павел Гуджеров. Оттам папата се отправя с папамобила (бял открит модифициран пикап Isuzu D-Max) към църквата „Пресвето Сърце Исусово“ на площад „България“. В църквата Светият отец отслужва тържествена литургия, на която около 250 деца от всички католически енории в България получават първото причастие. След това папата има обедна среща с католическите епископи в манастира „Света Елисавета“. След обяд папамобилът с папата потегля по булевард „Георги Раковски“ към църквата „Свети Архангел Михаил“ на площад „Европа“ в квартал „Секирово“. По два километровия булевард раковчани го поздравяват с ръкопляскания и викове „Папа Франческо“ и „Да живее папата!“. В църквата папата има среща с около 750 представители на католическата общественост в България.Същата година е изграден многофункционален спортен комплекс с два тенис корта, баскетболно и стрийтболно игрище.
През април 2021 г. е открит барелеф на Георги Раковски пред сградата на Общината.