ДА СИ СПОМНИМ ЗА: Козма Гюлов и Филомена Шопова и тяхното дело

През тази година се навършват 140 години от рождението на отец Козма Гюлов.

Козма Гюлов (1884 – 21.VI.1973) (светско име: Йосиф) е католически духовник, капуцин, председател на Обществен комитет за построяване на болница в село Калъчлии. Основаването на организираното здравеопазване в днешния град Раковски е негово дело с даренията на калугерката Филомена Шопова.

Роден през 1884 г. в село Балтаджии. Баща му е първият кмет на селото след Освобождението. Заедно с брат си – Дамян Гюлов – учи в капуцинската семинария в Сан Стефано, Цариград. Там приема монашеско име Козма. След това следва филология и богословие в Института на капуцините в Буджа, до Смирна (днес в пределите на град Измир в Турция) и завършва учението си във Венеция. На 31 януари 1910 година е ръкоположен за свещеник в град Падуа. През 1910 година се завръща в Сан Стефано и е назначен за подпрефект (заместник-ректор) на капуцинската семинария.

През 1912 година, завръщайки се в България, е изпратен за помощник – енорист първоначално в с. Калъчлии, а след това през 1916 г. в Даваджово. На 5 март 1918 г. е командирован в село Брегаре. След 8 месеца е назначен за енорист в Даваджово. От 20 ноември 1919 г. до 4 октомври 1927 г. е енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в село Калъчлии. По време на управлението на енорията развива активна дейност. Първата му голяма заслуга е доставката на часовник, който е монтиран на лицевата част на храма.

През 1922 г. – 1923 г. с помощта на кмета Петър Власов построява мост („Патазов мост“) на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. Инициатор е и за построяването на моста до площада. През 1924 г. по инициатива на отец Козма Гюлов започва строежът на болницата в село Калъчлии (гр. Раковски) – първата болница в католическо село.

Филомена (Мена) Шопова – калугерка в селото – дарява имението си на църквата, а тя отива в манастир да си доживее старините. Желанието ѝ е, имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото.

Енорийският свещеник поема голямата и трудна задача. Продава имота, обаче парите не достигат и той тръгва да търси помощи от околните селища. Отива в село Балтаджии – родното си село, но общинската управа заявява, че ще помогне, ако болницата бъде изградена между двете села в местността „Романски кладенец“. На другия ден, отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ, но ако болницата бъде изградена между двете селища в местността „Карадере“. Тогава отецът решава, че тя ще се построи в местността „Броклийка“ до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града. На 24 август 1924 г. се полага първия камък на болницата. Строителният техник – италианецът Марио Тоскани е технически ръководител на строежа. Населението участва със средства от продаден тютюн или с доброволен труд. На болницата е дадено името „Петър Парчевич“.

След това е енорист в енорията „Свети Франциск от Асизи“ в село Белозем, а от 1935 г. в енорията „Успение Богородично“ в село Житница. Написва история на село Житница и село Белозем като последната е публикувана във вестник „Истина“ през 1928 г. С мисъл за бъдещето отец Козма Гюлов прави постъпки в началото на 40-те години при присъединяването на „Южна Добруджа“ към България, предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град Пловдив. През 1943 г. е публикувана негова монография. От 1945 г. до 1948 г. е свещеник в Миромир. След това за кратко е директор на католическата колония във Владая. От 4 октомври 1949 г. до 4 октомври 1952 г. е енорист в село Трънчовица. От 16 януари 1953 до есента на 1953 г. е отново енорист в село Белозем. След това е помощник-енорист в Секирово и Генерал Николаево.

Отец Козма умира на 21 юни 1973 г. Погребан е в гробищата на кв. „Секирово“.

Филомена Иванова Шопова

Филомена Иванова Шопова (наричана накратко Мена) е калугерка от Калъчлии, с чието дарение се основава съвременното здравеопазване в родния ѝ край. Иван Генов Шопов от Калъчлии преди да умре с нотариален акт разделя имота си – ниви, ливади и домашен добитък – на двете си дъщери: Мария – омъжена за Гено Ячев и Филомена – неомъжена, селска калугерка. В началото на 1921 г. Филомена решава да дари имота си на църквата срещу това църквата да се грижи за нея. Така се стига до решението, тя да бъде настанена в манастир, а с получените средства след продажбата на имота да се построи здравен дом в родното ѝ село. Тя отива да живее в София при милосърдните сестри в Клементинската католическа болница, където след няколко години умира. Енорийският свещеник отец Кузма Гюлов се заема с изграждане на болница в селото. Така е основана днешната районна болница в град Раковски.