Честваме рождението на св. Йоан Кръстител (Еньовден – 24 юни) и паметта на свети Никита Ремесиански

Празникът Свети Дух е днес, честваме и рождението на св. Йоан Кръстител. Честваме също и паметта на свети Никита Ремесиански.

Еньовден е празник, отбелязван на 24 юни, наричан още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете, с който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, което е сред най-важните астрономически преходи в годишното време.

Основа на празника е почитта към Слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата; тръгва за сняг или започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.

Със слънчевия култ се свързват много обреди: момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; момите, жените и децата се къпят в реките за здраве; нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден; палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората. Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила. Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището.

Св. Иван Летни, наред с други светци, се осмисля като градушкар. За предпазване от градушки на Еньовден не се работи и обредно се обхождат в кръг землищата и водоизточниците в селото.

Поверията и възгледите за Еньовден показват възприемането му от народа като граничен период в природния годишен цикъл. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря”; звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила; „земята се отваря” и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък; „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Моментът е благоприятен за магии и заклинания, магьосниците крадат плодородието „примамвайки” с магия житото от нивите, млякото от кравите и меда от пчелите. Срещу техните действия съществуват много начини за предпазване. Според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките.

Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Изпълнява се обичаят Еньова буля (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо) по името на основното обредно лице. Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което в зависимост от местната традиция трябва да бъде сираче, изтърсак, дете на живи родители от първо венчило или болнаво дете. То се облича в „честита”, „целокупна” къща, в която съпрузите са в първи брак (първо венчило), здрави и с живи деца. Използват се части от булчинско облекло – женска риза, върху нея връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята. Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една. Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.

Разпространена в цяла България е представата за лечебната сила на билките и цветята, набрани срещу Еньовден, в която личи връзката между почитания от народа св. Еньо и дохристиянските божества на слънцето и вегетацията. Билките и тревите, набрани на Еньовден, се прилагат широко в народната медицина.

Еньовденската обредност според едни изследователи се свързва с праславянския пантеон, а според други – с религиозните практики на античното балканско население. Еньовден е християнизиран вариант на езически празник в чест на лятното слънцестоене.

В съвременността елементи от празника се разучават в читалища и училища, представят се в различни селища, а също и на фолклорни събори и фестивали.

В Асеновград се организира специфичен вариант на Еньовата буля, в който се преплитат българските традиции, влияния от гръцкото население, живяло там, и настоящето на града, известен и като „сватбената столица” на страната поради многото модни къщи и ателиета, предлагащи сватбени облекла и аксесоари.

В деня след голям празник се честват главните участници в него. Затова днес почитаме Светия Дух, второто лице на Светата Троица. На вчерашния празник Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите и останалите мъже и жени, ученици на Иисус Христос. Така те получили благодатта на Светия Дух. С нейна помощ те започнали да говорят на разни езици, за да ги разбират всички поклонници в Йерусалим, дошли от различни страни. Христовите апостоли и другите, получили Светия Дух, станали способни мъдро и убедително да проповядват учението на Христос. С тази благодатна сила те стигнали до всички краища на тогавашния познат свят и привлекли към спасителната вяра множество хора от различни народности и вери.

Според християнското учение Бог е един по същност, а троичен по лица: Бог Отец, Бог Син, въплътен в богочовешката личност на Иисус Христос, и Бог Дух Свети. Неговата роля в живота на Църквата, т.е. в живота на християните, е основополагаща. Затова в символа на вярата четем: „(Вярваме) и в Светия Дух, Господ, животворящ, Който изхожда от Отец и на Когото се покланяме заедно с Отеца и Сина“. Изразът „изхожда от Отец“ означава „произлиза от Отец“, но не значи, че се създава от Него, защото Духът е Бог, едно от лицата на единия троичен Бог – Светата Троица.

Свети апостол Павел пише, че плодовете на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. На този ден той е роден. Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.

Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: „Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им“.

Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича „най-велик сред родените от жена“.

Свети Никита живял през IV век. Той бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.

На Еньовден празнуват всички, които носят името Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.