България изпраща една добра година

България изпраща една добра година.

 

Не защото икономиката се развива добре: България е сред най-големите производители и износители на трите най-важни военновременни стоки – електричество, зърно и оръжия.

Но и преди е имало такива периоди.

 

Не защото макроикономическите параметри – на фона на небивалия политически шум – са добри: България е сред страните в ЕС с най-нисък дълг към БВП, с едни от най-ниските лихви за бизнес и население, дори с един от най-ниските бюджетни дефицити. А и инфлацията е сред най-ниските в страните от Източна Европа в близост до Украйна.

Но и друг път сме имали добри параметри.

 

Не защото енергетиката – въпреки своята нереформираност – дава спокойствие през зимата за бизнес и население – във време на напрежение за сметките в цяла Европа. Защото се оказваме сред най-малко зависимите от газ за ток в Европа. А газът, който – според служебния кабинет щеше да ни потопи, ако не е газпромски – се оказа достатъчен с най-после пускането на историческия интерконектор и не толкова скъп, там където наистина е нужен.

 

 

А защото тази трагична война в Украйна свали маските на героите на Прехода и вече имаме оголен конфликт – минало срещу бъдеще – с ясни страни по него.

Защото през тази година прекъснахме мощните корупционни потоци от Газпром, от ядреното гориво на АЕЦ, а скоро и от Лукойл към нашия политически елит.

 

И най-вече – защото започна началото на края на руската доминация над нашата държава, която с приливи и отливи ни държи в мъртва хватка още от 9.9.1944 г.

Свидетели сме на исторически прозорец да се освободим най-после от мъртвата хватка на Кремъл.

 

Пропуснахме шанса в края на 90-те години, когато въпреки успехите на членството в ЕС и НАТО – елитът на БКП и ДС получи реванш и пак окупира властта в полза на Кремъл. Така от членството в ЕС те получиха милиардите, ние само свободата да пътуваме. А членството в НАТО беше нещо като застраховка за нашия елит – срещу 2-3 бази и мисии – да не бъде закачан за своите безчинства от Запада.

 

Сега – със смяна на геополитическия вятър – ТОЙ и КОЙ пак проправят партини до Вашингтон, като защитници на евроатлантизма – виждате как гласуват с невиждан ентусиазъм самолети, оръжия, забрани на Лукойл и пр. На колене падат пред вселенския Патриарх, делегации пращат в САЩ да лобират за снизхождение.

Но Тръмп го няма, а Магнитски тепърва ще си казва думата. Вече имаме писмо от важен конгресмен как се прилага върховенството на закона у нас. Наместникът на кремълските интереси вече претърпя тежки загуби за грипена, газпромския газ, руското ядрено гориво, оръжията за Украйна, остана му един Лукойл.

 

Дори в пропутинските ни медии има раздвижване на застоялия въздух.

Геополитиката раздвижи политическите пластове и у нас и старият ни кому-десарски елит се бори със зъби и нокти за своето оцеляване.

 

Големият въпрос на 2023 г. е пак ли ще чакаме нов 10 ноември или този път българите сами ще узреем за смисъла на свободата и ще се борим за нея?