България и цитатът, който другаде можеше да реши изборите

Тази кампания дотук протече в разпалване на малките страсти, удоволствията от наказанието на управляващите. С множество уговорки (които обикновено се подминават) за управляващи бяха припознати ПП-ДБ. Има смисъл в този аргумент, доколкото тяхната програма беше водеща в управлението, както и мнозинството от министрите бяха техни представители или близки експерти. Уговорката е, че сме парламентарна република, в която мнозинството в парламента бе постигано с ГЕРБ, а понякога и с ДПС (което е същото).

Изборите ще бъдат решени от избирателите на ПП-ДБ, които могат да преценят частично да се оттеглят, „наказвайки“ своите избраници за реални и въобразени грехове. Защото деветмесечната чаша е наполовина пълна (съответно празна): в определено тежка среда беше постигнато много, но и много остана неизпълнено. Особено що се касае по отстраняването на Борисов и Пеевски от властта. Те в момента сериозно се готвят да управляват отново, което изглежда на избирателите на ПП-ДБ (а и не само) или като подигравка, или като някакъв странен римейк на филм на Лаурел и Харди.

Важни въпроси към ПП-ДБ

Причини за раздразнение от ПП-ДБ има доста. Като се почне от реорганизацията на движението в центъра на София, която незнайно защо трябваше да се случи точно преди изборите. (Между другото, може би е разумно да се обяви, че след два-три месеца ще се направи пълен преглед на ефектите от новата уредба и ще се вземе крайно решение за нея на спокойна глава. Сега очевидно темата е станала предизборна и нищо смислено не може да се предприеме, без да стане обект на откровена партизанщина.) По-важното е, че ПП-ДБ дразнят избирателите си и с известна неяснота по отношение на тандема Борисов-Пеевски: защо, например, се заявява, че след изборите ще се говори с Борисов, когато те са едно неделимо цяло с другия играч от тандема?

Това са важни въпроси и неприятни дразнители, но в крайна сметка стигаме до ключов момент в кампанията. Избирателите трябва да преценят дали това са достатъчни възражения, че да си причинят една сериозна доминация на ГЕРБ-ДПС в бъдещия парламент и тяхно самостоятелно управление. Отговорите на този въпрос може да са различни, но е важно все пак избирателите да си го зададат. Защото удоволствието от наказанието не винаги е решаващ аргумент, особено ако рискуваш да накажеш най-вече сам себе си.

Нещо повече, след силен старт на кампанията на ГЕРБ-ДПС, наситен с милиционерски акции срещу опонентите, изтекли записи и други фойерверки, парата като че ли беше изпусната и започна да излиза по-хладен въздух под налягане. В един ден през тази седмица излязоха два сериозни гафа на ГЕРБ-ДПС.

„Политико“ за мафията казусът със Сърбия

Първо, „Политико“ ясно описа ситуацията в страната: мафиотската държава изправя България до ръба, подготвяйки ново управление Борисов-Пеевски. Че кое не е така, биха попитали мнозина, особено тези, които няма да се хванат на въдицата, че Кирил Петков купил статията в международната медия. Все пак хората трябва да си дадат сметка, че ако ставаше с купуване, щяхме да сме залети с дитирамби за Борисов и Пеевски във Файненшъл Таймс, Уолстрийт джърнъл и Льо Монд. Парите за медийни цели кога са били проблем? Обаче видите ли, вместо финансово обезпечените за столетие родни герои, в световните медии пробили други, далеч по-беднички – чудо на чудесата.

Не стига излагацията в „Политико“, която сложи малко катран в кацата с прането на Борисов и Пеевски, същият ден от публикация на „Бърд“ стана ясно, че премиерът Главчев е дал инструкции на представителя ни в ООН да се въздържи при гласуването на резолюция за геноцида в Сребреница, въпреки че България е съвносител на въпросния документ. По-късно също така стана ясно, че Вучич е имал очаквания България да се въздържи и е останал силно разочарован. И „Бърд“, и други стигнаха до логичния извод, че Вучич е говорил с някого в България, който е поел ангажимент да промени позицията на страната. На топа на устата остана Главчев, но обоснованите съмнения са, че ангажиментът е бил поет от друг – най-вероятно Борисов. И наистина, Главчев едва ли сам би предприел подобна стъпка, а пък Борисов си „има приказката“ с Вучич по линия на въртенето на крана на „Турски поток“.

Представете си, ако Денков беше направил нещо подобно – ДАНС вече щяха да са по петите му и да разследват външно влияние и предателство на националните интереси. По отношение на Борисов и Пеевски презумпцията на ДАНС изглежда е, че каквото и да направят, то все е „вътрешно“ и полезно за страната. Като „Турски поток“ и купуването на два ненужни реактора от Русия например.

В заключение, тази кампания малко се превърна в нещо като битка между две лисици по метафора, използвана в политическата философия от Айзая Бърлин (и базирана на поема от древногръцкия поет Архилох). Според нея, лисицата знае много малки неща и хитрини, докато таралежът знае едно голямо нещо, което му е достатъчно. Лисичите хитрини на Борисов и Пеевски са повече от 1000 и те непрекъснато насищат и ще насищат медийното пространство: тук малко корупцийка в митниците, уж свързана с ПП-ДБ, там някакви записи, в които се подучува нещо. Тук една крива вело-алея, там малко косо паркиране назад. Лена Бориславова нещо подписала ли, неподписала ли, но ставало дума за титаничното членство на Кирил Петков в изчерпало дейността си НПО и т.н.

Това са безспорно важни проблеми и като ги сложите на кантара, няма да отчетат просто нула. Още повече, че всекидневно някой ще пъха на везната нови тежки „разкрития“ от подобен род. В този смисъл трудно може да се спечели срещу Борисов и Пеевски с лисича тактика.

Да си припомним един важен цитат

Един по-паметлив таралеж няма да се хаби да слага на блюдото на Борисов и Пеевски все нови и нови грехове, че и да ги тегли. А би си припомнил например едно-единствено нещо, което обаче решава проблема. Изборът на такива неща е голям (както показва и публикацията на „Политико“), но ето едно предложение. През декември 2023 българската прокуратура прекрати разследването срещу Владислав Горанов за получаване на подкупи в размер на 60 милиона лева от Васил Божков. Прокуратурата доказа по безспорен начин, че Божков е теглил огромни суми в кеш и с тях е ходил при Горанов. Уви, разследването бе прекратено поради липса на доказателства, че парите са дадени на Горанов. Ето го и точния цитат:

„В хода на проведеното разследване е разкрита банкова тайна, въз основа на което са изискани и приобщени документи, съдържащи всички извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Божков, отразяване на изтеглянето по салдото на съответната сметка и информация за номинала на банкнотите, които са били предадени от банката при тегленията за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г.

След анализ на предоставените документи се установява, че действително за периода има извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Васил Божков на големи парични суми в лева и в евро. От събраните доказателства по делото не може да се установи по какъв начин са разходвани изтеглените парични суми.

Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати. По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с носените в него парични средства, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.

При така установената фактическа обстановка от една страна са твърденията на Божков, че е давал парични суми на Горанов, от друга са твърденията на Горанов, че не е вземал такива. Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания. Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди посещенията си в Министерство на финансите. Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми са били в него…

При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че в настоящия случай не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от по чл. 213а от НК.“

Някъде другаде само това щеше да е достатъчно

В някои държави подобни факти биха стигнали до съд, а както Доналд Тръмп изпита на гърба си, биха могли могат да доведат и до присъда. Но най-вече, в повечето държави този цитат би бил достатъчен, за да реши хода на изборите.

Особено ако там таралежите са повече от лисиците.

Източник: Дойче Веле