АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: На 15 юли се навършват 25 години от кончината на отец Венко Плачков

Отец Викентии (Венко) Плачков e български католически свещеник-конвентуалец.

Отец Венко Плачков е роден на 16 май 1912 г. в с. Секи­рово. След завършване на начал­но училище постъпва в малката семинария в Буюкдере в Истанб­ул. След това заминава за Асизи, където завършва философия и богословие. Първите си обети полага на 1 ноември 1928 г., а вечните на 15 август 1933 г. На 2 септември 1934 г., бидейки на 26 годишна възраст е ръкоположен за свещеник в базиликата „Св. Франциск”. Бива назначен за възпитател и преподавател в нисшата духовна семинария на францисканците-конвентуалци. Там получава прякора „дядо Венко”, не толкова заради забележителната си мъдрост, колкото поради навика да върви леко прегърбен напред. Освен като възпитател, той преподава и латински език в горните курсове. Между 1941 г. и 1946 г. след­ва в Папския източен институт в Рим, като завършва с дисертация за апостолическите префекти в Цариград от периода на Френската революция до средата на XIX век. След неговото завършване е пратен в провинцията, където се труди за спасяването на душите, по времето на един бурен период от политическия живот в Италия. През 1951 г. е върнат отново в Асизи и там остава до края на живота си. Той се превръща в неразделна част от панорамата на градчето. Всички си спомнят за него с топли чувства, за вниманието, което отделя на всеки и материалната помощ, която оказва. Отец Венко постоянно поддържа връзки с България, не само за да получава сведения от родината, но и за да изпраща помощи. Включва се в дейността на Визитатора-делегат за българите в чужбина. Той е един от малцината, които се осмеляват да посетят отечеството си през 60-те години. Контактите му с родната църква са от капитално значение и за някои ватикански решения. През 1973 г., за около половин година, е натоварен с върховното ръководство на българските францисканци, поемайки пръв възстановената древна титла „кустос”. Той никога не е повишаван с други официални водачески роли в светата обител в Асизи. Поверените му длъжности не надхвърлят рутинните задължения на едно монашеско братство. Поучава без да се изкачва на амвона, потъва в молитва като остава всеки момент готов да откликне на нуждите на ближния, толкова бързо, колкото на Бога.

След падането на режима, отец Венко организира изпращането на помощи за родната църква и хората. Не само парични средства, но също така лекарства и храни. Остава жизнен почти до края на живота си. Като че ли земетресението от септември 1997 г., когато на базиликата и манастира са нанесени сериозни щети, а падат и човешки жертви сред събратята му и сред гражданското население, повлиява и на неговото духовно разположение. Започва да забравя и се изолира. Лицето му променя облика си, единствено когато някой му говори за родната България. На 15 юли 1999 г. се пренася във Небесната Родина.

Източник: fatima-pleven