ОБЩИНА Раковски: град РАКОВСКИ

Сайтът „Промени Раковски“ цели информираност на своите съграждани, както и да даде познания за Общината.
Затова екипът ни реши да Ви предложи поредица от статии относно историята на селата от Община – Раковски. Разбира се, разчитаме на общодостъпна в интернет информация, както и от места, които са малко познати, но с безценни исторически факти и знания.

Първата ни статия е за самата Община.

АРХИВИТЕ СА ЖИВИ: Раковски – община и град

Община Раковски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

Географско положение, граници, големина

Общината в сегашния си вид е създадена на 26 януари 1979 г. и обхваща гр. Раковски – център на Общината (формиран от кварталите Парчевич, Секирово и Генерал Николаево) и селата Белозем, Стряма, Чалъкови, Шишманци, Болярино и Момино село.

Община Раковски е разположена в централната част на Южна България, в източната част на Област Пловдив и в източната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина. Територията ѝ е североизточно от град Пловдив и е един от облагодетелстваните от природата региони в страната. С площта си от 263,963 km2 заема 11-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,4% от територията на областта и 0,24% от територията на страната.

Границите ѝ са следните:

на юг – община Садово
на запад и югозапад – община Марица
на запад и северозапад – община Калояново
на север и североизток – община Брезово
на изток – община Братя Даскалови, Област Стара Загора

Територията на Общината е гъсто заселена и това категоризира общината в групата на средно големите общини в България.

Релеф и природни ресурси

Територията на Общината има равнинен релеф и се характеризира с еднообразна алувиална почва, покрита в по-голямата си част от фини глинести пясъци. В природогеографско отношение Община Раковски принадлежи към Тракийско-Тунджанската подобласт на Тракийско-Странджанската област. Разположена е северно от река Марица, като в най-южната си част граничи с нея и заема част от речната тераса. Река Стряма, пресича общината в западната ѝ част.

Характерен за района е равнинният и слабо хълмист релеф със средна надморска височина около 180 метра. Община Раковски е една от най-равнинните общини в България, като денивелацията ѝ е 82 m. Надморската височина варира от около 140 м за с. Белозем, около 161 м за с. Стряма, около 169 м за кв. Парчевич, около 171 м за кв. Секирово, около 184 м за кв. Ген. Николаево, до 207 м за с. Болярино. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Максималната ѝ височина се намира в най-северната ѝ точка, на границата с община Брезово – 214,2 m, северно от град Раковски, а минималната – 132 m, разположена в коритото на река Марица, югоизточно от село Белозем.

Хълмисто-ридов релеф има в землищата на с. Шишманци (кариера за добив на варовик и производство на вар) и в с. Болярино. В землищата на общината (с изключение на с. Болярино и кв. Парчевич) има единично или групово разположени невисоки, с форма на широк пресечен конус или купол земни образувания (могили).

Земетресения

На 18 април 1928 г. в 21 часа и 20 минути вечерта е регистриран силен трус с магнитуд 7,0 по Рихтер и епицентър близо до село Чалъкови. Хипоцентърът се намира на дълбочина около 15 км. Северозападният край на селото пропада с 3 метра и се образува яма. Една трета от сградите в района (къщите, църквите и училищата) са съборени. Абсолютно всички (малко по-малко от 1200) сгради в село Белозем са били разрушени или засегнати. Нито една къща в село Парчевич не е запазена. Процентно селото дава най-много жертви от всички населени места в района. Трусът е известен като Поповишко земетресение.

На 1 май 2020 г. в 14:01 ч. на обяд (11:01:38 UTC) в района на Индустриална зона Раковски, на територията на село Стряма на дълбочина 17 км е регистрирано леко земетресение със сила 4,5 по Рихтер. То е последвано от 48 микроземетресения в района с магнитуд между 1 и 2,4. Няма жертви и пострадали.

Климат

Територията на Община Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, разположена южно от Стара планина. Тя се отличава със значително по-мека зима и сухо лято. Стара планина е бариера, преграждаща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг.

Снежната покривка през зимата се задържа средно 30 дни. Територията на общината понякога е обект на поройни дъждове, гръмотевични бури и градушки през пролетта и лятото. Посоката на ветровете е предимно югозапад-югоизток.

Води

По южната граница на общината с община Садово протича около 12 km от средното течение на река Марица, като в нейните предели попада левия бряг на реката. От север на юг, а след град Раковски, на югоизток през селата Шишманци и Белозем протича средното и долно течение на река Сребра (21 km, ляв приток на Марица). Коритото на реката по цялото си протежение в общината е коригирано и водите ѝ чрез множество напоителни канали се използват за поливане на обширните земеделски земи в региона. На територията на общината има изградени няколко микроязовира (най-голям язовир „Болярино“), водите на които също са включени в напоителни системи. На територията на общината има карстови извори.

Защитени територии

В границите ѝ попада защитена зона „Гора Шишманци“ (обхващаща земя на териториите на Болярино, Генерал Николаево, Секирово и Шишманци) и малки части от други три защитени зони:

„Трилистник“ – в землището на село Стряма,
„Река Стряма“ – в землището също на село Стряма и
„Река Марица“ – в землището на селата Белозем, Чалъкови.

История

През античната епоха на територията на общината живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр. Хр.). Tериториите в региона на общината остават под контрола на Одриското царство, което по-късно е включено в Римската империя. Може да се предположи, че одрисите се запазват като основно население на района на общината до средата на III в. сл. Хр. По времето на Римската империя пътната станция Парамболе на древноримския път Виа Милитарис е била на територията на общината. Локализирана е при село Белозем през през 40-те години на XX век. През територията на северната част на общината е минавал и друг римски (диагонален) път с второстепенно значение. Той е свързвал станция Ранилум (около дн. с. Оризово) на пътя Милитарис и Диоклецианопол (дн. гр.Хисаря) на пътя Мата. Пътят е описан от чешките изследователи Владислав Шкорпил и Карел Шкорпил.

През ранно-византийската епоха територията на град Раковски спада към градската територия на Филипопол. През 680 – 681 г. Византия установява границата си с новата Българска държава по билото на Стара планина и Средна гора. Така районът на общината се превръща в гранична зона. През 756 г. византийският император Константин V Копроним заселил в района значителен брой павликяни, преселени от Мала Азия.

През 836 г. земите са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия. За възстановяването на района след кланета на Светослав I, по Пловдивските земи отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.

През Средновековието пътят Виа Милитарис е използван от кръстоносните войски. През 1115 г. император Алексий I Комнин изградил на територия на общината градчето Неокастрон (Нова крепост). От 1204 до 1248 г. земите на общината са включени в Пловдивско херцогство. През следващите 120 години земите на общината осем пъти преминава по мирен или военен път от български под византийски контрол и обратно.

През 1364 г. земите на общината наред с останалите земи в Пловдивско стават част от Османската империя. Голяма част от павликяните от района се преселват по това време през Стара планина в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм (около трасето на стария римски път Мата), за да се върнат отново по Пловдивските земи след два века. Заварените български села били преименувани с турски имена.

По течението на Гюлдере изникват нови турски села – Теке (Бабешки ханчета), Абрашларе и Чоку батълъ. По течението на река Карадере – Бекерлий, по течение на Калъчлийска река – Саръдемерджии, Комарларе, Киречлии, Ютатларе, Калъчлий и др. По река Корудере – Кадършиклии, Салалии, Белнере, Севишлии, Али Факъ, Сатъ Оглар, Чакъре и Чепчелии. Тези населени места са организирани в спахилък. Село Сатъ Оглар е било резиденцията на спахията. С времето до 1839 г. когато е направена административна реформа на Османската империя (Танзимат), сатъоларският бей е спахия на цялата местност между река Стряма и Брезовска река. В началото на XIX век село Сатъ Оглар имало 60 богати турски къщи. Много от павликяните, които се връщат от Северна България, стават ратаи в богатите турски села. Поради честите наводнения от реките, по-късно възникват и села на сухи места.

През 1596 г. католическият мисионер Петър Солинат възстано­вява Софийската католическа епископия в Северозападна България, по точно в Чипровци и околните му села. В рамките на мисионерската дейност, павликяните в района на общината през 1625 – 1645 г. започват да приемат католицизма. През 1623 г. отец Антон Батор, капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив, обхожда околните села и покръства живеещите в тях павликяни.

През XVII и XVIII век село Сатъ Оглар е известно място за пренощуване по един от сухоземните пътища от Западна Европа за Цариград, известен като „Кичук Стамболовски път“. До 1885 г. по него са минавали стадата от добитък набирани от западната част на Северна Тракия и Средногорието за пазарите в Чирпан, Узунджово, Одрин и Цариград. Селото е обозначено на много от картите, издадени през XVIII век. До Освобождението земите по поречието на река Стряма между Пловдив и Карлово са наричани Павликянска кааза.

Около средата на 1830-те г. държавен бирник е бил убит в село Белнере. След това селото е наказано от власт с присъда да бъде изгорено, а хората да бъдат избити.

След 1878 г. землищата на общината са в пределите на Източна Румелия и са част Сърненогорска (Брезовска) и Пловдивската околии на Пловдивски окръг. Населението на турските села Бекерлии и Ютакларе се изселва през 1885 г. и 1893 г. и земята им е присъединена към Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на гр. Раковски). Преди и след Освобождението групи от семейства от селата Калъчлии и Балтаджии се заселват в селата Герен (1845 г.), Салалии (1884 г.) и Алифаково (1904 г.).

През 1901 г. северната част на общината става част от Карловски околия, а южната е в Пловдивска селска околия. От 1949 г. землищата на общината са в Пловдивска околия, а от 1955 г. във Втора Пловдивска околия. През 1966 г. селата Секирово, Парчевич и Генерал Нико­лаево формират град Раковски и се създава Община – Раковски.

С Указ № 2995 от 26 ноември 1978 г. от 1 януари 1979 г. се засилва ролята на общините в местните проблеми. В Пловдивски окръг по това време те са 9 със седалища: Асеновград, Първомай, Пловдив, Калояново, Съединение, Брезово, Карлово, Хисар и Раковски. С това формално на 26 януари 1979 г. се формира общината в сегашните си граници (от създадената през декември 1977 г. селищна система).

На 19 ноември 2023 г. по време на откриването на IX Международен фолклорен фестивал „Слав Бойкин“ почетният консул на България в град Тимишоара, Румъния и депутат в Румънския парламент Георги Наков връчва на Община Раковски почетния знак на организацията на банатските българи в Румъния.